- История

Кой и защо уби д-р Петър Берон?

Петър Берон (Петър Хаджи Берович) е роден вероятно през 1799 или 1800 г. в Котел. Ранните години от своя живот прекарва в родния град, където посещава местното килийно училище. След завършване на образованието си там остава в родния си град, за да учи занаят при баща си, който по това време е бил заможен и известен абаджия. По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. баща му е ограбен и разорен, което принуждава младия Петър да напусне Котел, за да търси препитание на друго място. През 1815 г. се установява за кратко във Варна, но две години по-късно заминава за Букурещ, където продължава и образованието си. Там следва в продължение на три години. Изучава гръцкия език и получава солидно за времето си класическо образование. През 1821 г. след „Влашката завера“ заминава за Брашов.Там се запознава с родолюбивия българин Антон Йованович, спомоществувател на българската емиграция. С негова помощ Петър Берон започва да упражнява учителска професия и да развива идеята за подобряване на българското образование. Малко по-късно с помощта отново на Антон Йованович Берон изучава медицина в Мюнхен, а след защитата на доктората си през 1831 г. се завръща в Румъния, където за кратко упражнява лекарска професия.

Д-р  Петър Берон пише във всяка една област на науката, член е на различни международни научни дружества, владее 9 езика. С неговата материална помощ са открити над 20 училища, сред които и девически. Едно от тях е девическото училище в Котел. В едно свое писмо до котленските старци той пише:
”Обичал бих да намеря някого, комуто да платя да обходи България и види има ли във всеки град училище…”
Вече финансово независим и обезпечен, след 1839 година се отдава на научни занимания в областта на философията, астрономията, физиката, математиката и химията. Написва близо 20 научни труда, като най-популярен в страната е „Рибният буквар“, издаден през 1824 година с помощта на Антон Йованович. Преподава в Сорбоната, където толкова впечатлява другите учени, че Франция му предлага гражданство и да се именува като Пиер Барон, но той отказва. Въпреки добрата си заплата от Сорбоната, Петър Берон живее бедно, защото влага спестените пари в собствена лаборатория.
Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати. Приживе той прави значителни дарения на българските училища. За девическите школа в Шумен, Котел, Осман пазар (дн. Омуртаг) от 1859 г. насетне той отпуска годишно по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 определя и големи суми за целите на българското образование.
Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния , както и къщата в Крайова, следното: „От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки, в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област… От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром.“
 Въпреки благородните си дела ,обаче, той намира смъртта си чрез позорно убийство, предизвикано от борба за богатото му за времето наследство в размер от 400 000 франка. На 21 март 1871 г. Петър Берон е намерен удушен в къщата си на улица „Личеулуй“ №1.
Ученият постоянно мисли за съдбата на наследството си и пише завещание след завещание. Първият документ е от 1852 г. и не е запазен. Второто завещание е съставено десетилетие по-късно в Париж. За негови изпълнители се сочат трима роднини заедно с Теохар Папазооглу. Той е земляк на Берон и докторът му има пълно доверие.
 През 1866 г. е приета румънската конституция, която обърква плановете на богатия българин. “Само румъните и ония, които са били натурализирани за румъни, могат да придобиват недвижими селски имоти в Румъния”, отсича параграф 5 на член 7. Берон се чуди какво да стори, за да спаси наследството си. Гражданството на българската емиграция във Влашко е съмнително и винаги може да бъде оспорено, предупреждават го юристи. С нов документ от 1867 г. докторът маха имената на роднините от завещанието. Изпълнителят Теохар обаче остава. Нещо повече! За негови помощници са назначени племенниците му Василаки Папазооглу и Лука Радулов. Петър Берон скоро разбира, че тримата довереници са измамници.
“Поведението им спрямо мене и спрямо създадените от мене благотворителни заведения беше не само ощетяващо, но и даже осъдително, тъй като желаяха по един косвен начин да измъкнат от неговото предназначение най-хубавото от моите притежания, наречено Скорила, намиращо се в Румъния, с цел да го обсебят”, пише той в следващото си завещание, което анулира предходното. Документът е съставен на 15 октомври 1869 г.
В опит да заобиколи дискриминационния закон, на 12 март с. Г. той продава имението Скорила на Теохар, Василаки и Лука. Те обещават всяка година да заделят суми за благотворителност. Като лъсва истинският лик на тримата, Берон започва дело за анулиране на продажбата. Докторът наема четирима адвокати, начело с обиграния Георгиу Костафору. Освен изпечен юрист, той е и политик, което открай време има значение в балканското правораздаване. Костафору изгражда защитата си върху мотивите за продажбата. Петър Берон не страда от недоимък, но въпреки това пести всеки грош, отбелязва адвокатът. “В Париж той живееше чак на четвъртия етаж на един хотел и не харчеше повече от 7-8 франка на ден. А защо правеше той тия икономии?”, риторично пита юристът и отговаря: “За да принесе някаква полза на бедното свое отечество и на бедното човечество.”
С красноречието си Костафору успява да отложи делото за 7 април 1871 г. Тогава трябва да се яви и ответната страна, която на първото заседание я няма. В дъното на покушението срещу д-р Петър Берон са 36 мистериозни полици. За имението Скорила купувачите трябвало да му броят 30 000 жълтици, но вместо тях те му дават полици. След трагедията на 21 март тръгва слух, че тъкмо тези документи са задигнати от дома на доктора. “Теохар & Сие” са поръчали убийството, за да докопат книжата, негодува българската емиграция. Удушеният не е кой да е и влашката полиция действа енергично за разкриване на престъплението. Първо е хванат някой си Йон Калин. “Румъния може да се хвали с деятелна и здрава полиция”, приветства успеха на криминалистите вестник “Отечество”.
Скоро е заловен и другият престъпник Николае Тибаку. “Досега само двамина селяни власи са хванати, които са изповядали вече, че те са убийците”, хроникира вестник “Свобода” на 10 април 1871 г. Арестувани са още укривателят на двамината Петру Александру и инженер Илие Чокулеску. Илие също е заинтересован от гибелта на Берон. Той дължал на учения дебели суми за имението му Присяка. Убийците са пратени в солниците на доживотна каторга. Спасява ги фактът, че по онова време в Румъния няма смъртно наказание. Те обаче са само маши в ръцете на българина Теохар и влаха Илие. Двамата си поделят греха за затриването на възрожденеца.
Изобличителните книжа срещу Чокулеску сега се пазят в архива на Крайова. Полиците на Папазооглу пък се съхраняват в Българския исторически архив на Народната библиотека в София. Те могат да се видят сред книжата на Евлогий и Христо Георгиеви.
Днес никой не знае къде е гробът на д-р Петър Берон. Неговият дом в Крайова е декориран с паметна плоча от приятелския румънски народ. Отбелязано е, че между 1832 и 1871 г. тук е живял “Patriot Bulgar”.
Съвременникът на д-р Петър Берон – Любен Каравелов, пише във своя вестник „Независимост” следното: „Когато човек трупа пари, е нещастен, защото е сам. Берон не беше сам. Ние всички, които живеехме в Румъния, го обичахме, защото знаехме, че ще остави богатството си на българите. Питам се кой ще го знае в освободената ни държава? Не чакам отговор, защото зная – никой! Тогава всеки ще мисли само за себе си!”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language