През 1839 г. във Вроцлав Александър Космар (1805-1842) създава сатиричния фарс „Пиратите“. Той бързо добива популярност и скоро една от мелодиите в него се превръща в немската песен “Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern“ („Когато войниците маршируват през града„).Макар и с развлекателен характер, песента има звученето на военен марш и успява бързо да се разпространи.Така средата на XIX век, когато след разгрома на революцията в Австро-Унгария (1848) голяма група унгарци се заселва в Шумен. Сред тях е и музикантът Шафрани, който скоро след пристигането си създава оркестър. Една от песните, които изпълняват е именно „ Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern” – мелодията на бъдещия български химн. Тя се харесва на учителя Атанас Гратински, който я нагажда към стихотворението „Слънце-зорница“, като научава учениците си на нея.
Така на практика за първи път мелодията на тази песен се пее с български текст. Очевидно това се е понравило на учениците на Гранитски, тъй като именно те и по-специално един от тях – Никола Живков, е с основна заслуга за разпространението на песента. Той е сред българските доброволци, които участват в избухналата през 1876 година Сръбско-турската война. Възхитен от личността и харизмата на генерал Черняев, който ръководи българските части, той написва стихове, които запява по мелодия, позната му от неговия учител А. Гранитски, съгражданин и съученик на Г.С. Раковски. По пътя за Зайчар българските доброволци пеят български, сръбски и чешки песни. Живков се откроява като добър певец. Именно по този маршрут четниците на Филип Тотю научават песничката, съчинена от Живков. Постепенно тя се разпространява и между другите чети като „Черняев марш”. Така се ражда химнът „Черняев марш“.
Самият Никола Живков е ученик на Петко Рачов Славейков и на Никола Михайловски. Той подпомага откриването на нови читалища в България, съдейства на Христо Ботев при издаването на вестник „Нова България”, в продължение на дванадесет години учителства във Велес, Прилеп, Варна, Берковица, Свищов, Севлиево, Тулча, включва се в националноосвободителните борби. Никола Живков и съпругата му откриват и първата детска градина у нас, наречена „Детинска мъдрост”.
През годините текстът е преправян, включително и от Иван Вазов, музиката и хармонизацията също претърпяват значителни промени.
Въпреки популярността на марша, редица интелектуалци го критикуват за недодялания текст и недобре пригодената мелодия. Издигат се гласове за създаването на нов химн. Но идва Балканската война. Българският войник отново учудва света с героизъм. Очевидно е, че в „Шуми Марица” има нещо магическо, което превръща простите воловари в стена от стомана. Обхванат от патриотичен възторг след първите победи Иван Вазов написва изцяло нов текст на песента, публикуван за пръв път на 4 декември с. г във вестник “Мир”(бр.3733). Придружен е от следната редакционна бележка:
”Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш, написан както е известно, от покойния Никола Живков.Текстът му при ритъм, неотговарящ винаги на музиката на марша, съединява и неумело написани стихове, та тия недостатъци неприятно дразнят ухото и вкуса при пеенето на “Шуми Марица”. При повсеместното възхищение, което днес възбужда бойната музика на тоя марш, текстуалните му поправки станаха наложителни, за да имаме пред света колко годе приличен по съдържанието си марш.”
Официално “Шуми Марица” с последната редакция на Вазов получава статут за химн на България през 1886 година.
За последен път той се изпълнява на 1 януари 1947 година от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием, даден от председателя на Шестото Велико народно събрание Васил Коларов.След това на него започва да се гледа като на “буржоазен остатък”, несъвместим с новата действителност.
