Санстефанският договор е прелиминарен (предварителен) договор между Руската и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) и урежда, макар и неокончателно, създаването на Третата българска държава след близо пет века османско владичество. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г. в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул). От руска страна е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, а от османска страна – външният министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия – Садулах бей.
Санстефанският договор изостря силно отношенията между Русия и останалите Велики сили, тъй като от Руска страна не са нарушени предварително сключените тайни споразумения с Австро-Унгария – по-специално Райхщадското споразумение от 1876 г. и Будапещенската конвенция от 1877 г.
След края на Кримската война от 1853 – 1856 г. е договорено, че бъдещи мирни споразумения ще бъдат сключвани на международни конференции, на които участие ще вземат всички Велики сили, а не в отделни двустранни договори. Един от сериозните за Русия (съответно и за България) проблеми в Санстефанския договор е в предварителното съгласие на Русия, че на Балканите няма да се създава голяма славянска държава.
Фактическото приключване на основните бойни действия става след подписването на Одринското примирие от 31 януари 1878 г. Тогава започват мирните преговори между двете страни в конфликта, а за пръв пълномощник от руската страна е избран граф Николай Игнатиев. На 9 февруари 1878 г. Игнатиев пристига в Одрин, като е придружаван от Александър Нелидов – началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Участие в преговорите взима и княз Алексей Церетелев, който е сред изработилите териториите на българската държава по време на Цариградската конференция. Поради опасността от война с Великобритания и Австро-Унгария, Русия е принудена да направи някои отстъпки спрямо Османската империя, която поради изострените отношения на Русия с останалите Велики сили се възползва, за да забави процеса по подписване на договора. Мирните преговори започват на 13 февруари, след като в Одрин пристига първият член на турската делегация – външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланикът на Османската империя в Берлин. Още в началото на преговорите Сафвет паша заявява, че империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи, но отхвърля условията за мир, защото подписване на договор щяло да има само, ако бъде започнат конгрес с участието на всички Велики сили. Преговорите вървят мъчително, руското правителство започва да усеща намеренията на Високата порта и затова взема решение да предприеме по-твърди мерки, с цел по-скорошно подписване на договора. На 24 февруари е изпратен отряд с около 10 000 души край Цариград, а Главната руска квартира се мести от Одрин в Сан Стефано – тази тактика не дава особен резултат и османските пълномощници продължават да печелят време до желаната помощ или конгрес на Великите сили. На 25 февруари в Сан Стефано пристига великият везир Ахмед Вефик. Продължават обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Преговорите са прекъснати на 28 февруари. На същата дата граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено. В крайна сметка пратениците на Портата склоняват и договор бива подписан на 3 март 1878 г.
С подписването на Санстефанският предварителен договор Османската империя приема исканията на Русия. Въпреки това обаче Високата порта е била наясно, че договорът е предварителен и условията му ще трябва да бъдат преразгледани с участието на останалите Велики сили. Великобритания и Австро-Унгария веднага се обявяват против договореностите, заявявайки че Руската империя е опитала сама да решила Източния въпрос в своя полза, без да се допита до западните Велики сили.
Санстефанският договор дава началото на Третата българско царство. Датата трети март е формализирана от парламента като дата за национален празник на България. След като на Берлинския конгрес през юни-юли 1878 г. Великите сили окончателно разпокъсват териториите на българската държава съгласно предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания, „Санстефанска България“ се превръща в символ на националното единение и основен национален идеал на българите. Опитите за постигане на този идеал ще бележат външната политика на България чак до Втората световна война. За да бъдем обективни е нужно да отбележим, че границите на „Санстефанска България“ съвсем не са отражение на действителността. Предвидено е включване на територии, където българите далеч не са преобладаващата част на населението, както и обратното – територии с преобладаващо българско население остават откъснати от евентуалната територия на бъдещата държава. Въпреки това Санстефанският идеал е бил, е, и ще бъде цел на поколения българи!
История
