Средновековната крепост „Бял град“, известна сред местните хора и като „Бяло градище“, се намира на около 3 км източно от ивайловградското село Гугутка. Разположена е върху естествено защитен хълм от рида Мъгленик на Източните Родопи. Северните скалисти склонове на възвишението се спускат стръмно към Бяла река. Средновековната църква се намира почти в средата на укреплението.
Крепостта „Бял град“ е една от най-добре запазените в България, но и една от най-слабо проучените.
История:
Поради отсъствие на сведения за „Бял град“ в средновековните извори и липса на пълни археологически разкопки, миналото на тази крепост, от нейното създаване до края на съществуването ѝ, остава все още забулено в тайна. Единствените белези, които издават някаква информация, са особеностите на градежа и размерите на крепостта. Според тях тя е изградена в сегашения вид към края на VII и началото на VIII век (в границите на Византийската империя), като вероятно през цялото средновековие играе ролята на средищно селище от градски тип, в което резидира феодален господар със земи и села наоколо. Последната хипотеза се потвърждава косвено и от името ѝ – „Бял град“ или по-рядко „Градището“, докато другите крепости наоколо местното население нарича „Калета“.
Изхождайки от местоположението на крепостта и историята на района, може да се твърди, че до падането на тези земи под османска власт (1371 г.), тя попада ту във византийски ту в български ръце. Така например, според местни легенди и косвени исторически източници, в „Бял град“ за известно време пребивава самият цар Калоян, преди да превземе Димотика от латинците (края на август 1206 г.). Достоверен исторически факт е, че българският владетел престоява нееднократно в близкия град-крепост „Лютица“ край Ивайловград, от което може да се извади заключението, че „Бял град“ е изпълнявал функциите и на сателитен поддържащ пункт. Освен това тукашната крепост е разположена на път, паралелен на древния римски път „Виа Егнация“ (Адриатическо море – Солун – Кавала – Константинопол), което определя обвързаността ѝ с охраната му. Мястото е стратегическо и подходящо за изходен пункт в две направления: на югоизток – към Димотика – Одрин – Константинопол и на югозапад – към Гюмурджина – Кавала – Солоун.
Историята на средновековната крепостна църква също е изпълнена с много неизвестности и може да се проясни, ако се свърже с историческите събития от района. В този ред на мисли, логично е да се предпложи, че тя е била под ведомството на Българската църква и в нея са се извършвали богослужения на български език, когато тези земи са влизали в пределите на Българското царство, и обратно – в нея се е служило на гръцки, когато е била подопечна на Константинополската патриаршия чрез Лютицката епископия със седалище в близкият град-крепост Лютица. Черквата е била в последната зависимост през по-голяма част от нейното съществуване. Краят на функционирането ѝ се свързва с превземането на крепостта от османлиите, когато навярно е била разрушена.
Съдбата на „Бял град“ след падането на България под османско робство се различава от тази на повечето български крепости. През XV век върху цитаделата на крепостта е изградена феодалната жилищна кула (датировката и се основава на особеностите на градежа), което показва, че крепостта не е била разрушена. В нея вероятно се е настанил крупен османски феодален владетел, който е извършил преустройства и допълнителни укрепвания.
