- История

Любен Кондаков и „Черният Великден“ на българската авиация

Любен Кондаков е роден в град Сливен на 14 април 1915 г. На 3 октомври 1937 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 56-и випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Учебния орляк. Баща му,Захари Кондаков, е офицер, командир на батарея от 6-ти артилерийски полк, воювал и в Балканската(8.10.1912 г. – 30.05.1913 г. ), и в Междусъюзническата война(16.06.1913 г. – 18.07.1913 г.) За проявена  храброст е награден с ордена „Св. Александър” и още три ордена.Майка му, Павлина Кондакова, е дъщеря на известния сливенски  търговец Янаки Лесинов.  Тя умира твърде млада – на 30 години, когато Любен е четиригодишен. Грижата за двете ѝ сирачета поема баба им.Освен бащата, във фамилията има и други офицери, което ще бележи и  пътя на момчето в живота. Чичото, Борис Кондаков, е капитан от 11-ти пехотен Сливенски полк, а вуйчото – Русчо Лесинов, загива при Каймакчалан като командир на картечна рота.
 От 1938 г. служи във 2-ри армейски орляк, от 1939 във Въздушните школи, от 1940 в Изтребителния полк. В годината,в която завършва Военното училище и е произведен в чин подпоручик, клаузите на Ньойския договор отпадат и България вече може да има военна авиация.Една част от първите випустици военни пилоти заминаватда се обучават в Германия, а друга, в които е и подпоручик Любен Кондаков заминават за Полша. „Орелът Кондаков става недостижим в летенето по гръб и по стрелба във въздушна мишена”, пише Р. Жерев.След завръщането си в България е инструктор в българската изтребителната школа за висш пилотаж. Служи в Трети орляк на 6-и изтребителен авиополк и е един от най-добрите български пилоти по това време.
 Бойното кръщение на пилота идва в първия августовски ден на 1943 г., когато англо-американски „летящи крепости” нанасят удар върху петролните рафинерии в Плоещ. На връщане са пресрещнати от нашите орли, които свалят 5 вражески самолета. Кондаков закъснява да се включи в боя и това не му дава мира – цяла седмица след това, по думите на съпругата му, той не може нито да спи, нито да се храни. Много скоро картината ще е друга: въздушните удари на противника зачестяват, а младият командир на ескадрила е винаги в центъра на събитията. В неравните битки в небето успява да повреди една „летяща крепост” през 1943 г.  и друг бомбардировач през 1944 г. За смелостта си е награден с орден „За храброст”.
 На 17 април 1944 г. в 11.45 ч. минути е последният масиран дневно-нощен удар на съюзническата авиация срещу България. През деня навлизат 350 Б-24Н „Либерейтър“, прикривани от новите и по-съвършени П-51Б „Мустанг“ и П-47Д „Тъндърболт“.Първи излита 2/6 изтребителен орляк от Враждебна с 16 Ме-109Г2 и 2 Девоатин Д.520, а към тях се присъединява и 3/6 изтребителен орляк с 14 Ме-109Г6 от Божурище. Пилотите от 3/6 орляк, след като не откриват обичайните изтребители – двутелите П-38 „Лайтнинг“, се насочват към бомбардировачите. Поручик Николай Йорданов, водещ 672-ро ято подпалва един от тях. Повреди на противника нанасят и подпоручик Борис Дамев и фелдфебел Дако Даков. Капитан Николай Бошнаков от 2/6 орляк унищожава един В-24Н. С таранен удар поручик Неделчо Бончев сваля втори и четиримоторната машина се взривява над с.Крапец. Българският пилот се спасява, като скача с парашут.
 В този бой авиацията ни понася най-тежката си загуба. Поради голямата прилика между Месершмит и американския изтребител П-51 „Мустанг” българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост. Двата орляка приемат захождащите в атака американски изтребители за свои подкрепления. Загиват шестима пилоти – командирът на 692-ро ято капитан Любен Кондаков, подпоручик Христо Арнаудов, подофицер Атанас Кръстев, поручик Димитър Попов, подпоручик Веселин Рачев, подпоручик Иван Стефанов, унищожени са девет български самолета, три са повредени.
Във въздушния бой е свален и първият американски „Мустанг” край село Дуган. Зенитната артилерия засяга 9 неприятелски самолета, като част от тях не достигат базите си.
17 април 1944 г. влиза в историята на българската авиация като „Черния Великден“.
На 12 и 28 юни са нанесени въздушни удари по летище Карлово, при които са унищожени или повредени 80 български бойни и спомагателни самолети. На 17 и 26 август 1944 г. са последните въздушни боеве над българска територия, при които са свалени още седем американски самолета.
Така завършва въздушно-настъпателната операция на англо-американската авиация срещу Царство България. Целите й не са постигнати – България не капитулира и не изтегля окупационните си части от балканските страни. За отразяване на нападенията българските пилоти извършват 1530 бойни полета, при които са свалени 65 самолета, т.е. на всяко бойно съприкосновение – по един свален. Зенитната артилерия сваля още четири бомбардировача. На територията на Царство България падат 120 противникови самолета, в които загиват 256 души. Пленени са 329 английски и американски пилоти и борден персонал. Нито един от тях не е бил предаден на германските съюзници. В пленническия лагер край град Шумен отношението към тях е било изключително хуманно и в съответствие с международните конвенции. Никога български пилот не е стрелял по спасяващите се противникови екипажи.
 Стоян Стоянов, съратник и другар, сам участник в битката, разказва :
 „Любен Кондаков бе обграден изненадващо от две четворки . Притиснаха го като в клещи. Смелият и опитен изтребител маневрираше умело, изплъзваше се от кръстосания им огън и сам стреляше при всеки удобен случай. Но численото надмощие на врага се оказа решително. А ние не бяхме в състояние да му помогнем – сами бяхме приковани в бой с други четворки. И самолетът на Кондаков полетя поразен към земята.“

 Поручикът загива край Горноджумайското (Благоевградско) с. Дренково. На лобното му място е издигнат железен кръст с надпис, а снимката му стои в селската църква, редом с иконите на светците.Погребан е с почести в родния Сливен. Посмъртно е произведен в чин капитан през 1944 г. и в чин полковник през 1992 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language