Свети мъченик Трифон e роден около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
Едва на 17 години си спечелва голяма слава, като излекува дъщерята на римския император Гордиан III(238-244).След изцелението на дъщерята на Гордиан III, императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се. Когато римският императорски престол бил зает от Деций Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити. Сред тях е и Трифон, който не пожелал да се отрече от вярата си и загива като мъченик.
В народния календар Свети Трифон се счита за пазач на лозята. Българите правели символично първата пролетна резитба на лозите на 14 февруари – денят, в който по стар стил бил възспоменаван св. мъченик Трифон. Този ден те нарекли „Трифон Зарезан“.
На “Трифон Зарезан” се изпълняват редица ритуали. Рано сутринта стопанката омесва хляб — пресен или квасник. Освен това сготвя и кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват, вземат косерите и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Този ритуал се нарича „зарязване”.
След това всички се събират и избират „царя на лозята”. Едва тогава започват тържествата. „Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си.Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с „Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
В празничната обредност на Трифоновден се включват още много магически по тип действия и практики, за да е богата реколтата от грозде. В Източна Тракия и Югоизточна България при зарязването се произнася словесна магическа формула – диалог, между скрития Трифон и друг, който го търси. В Скопско заедно със светената вода носят и пепел, за да не „изпръхнува“ гроздетто – т.е. да е едро. Пак на Трифоновден трифуносват яловите дръвчета – плашат ги с брадви и ги наричат: Ако не раждаш – ще те посека. В Неврокопско изкопават дупка в средата на лозето и в нея закопават светената вода – да не бие град.
След календарната реформа църквата чества Свети мъченик Трифон на 1 февруари, но лозарите продължават да правят ритуалното „зарязване“ на лозите в средата на месеца, на 14 февруари.
- Традиции и обичаи
