През IX-X в. един от най-големите и важни спорове свързани със средновековната астрономия се води относно формата на Земята- продължава борбата между наследеното от древността Птолемеево схващане за сферичността на Земята и създадената под влияние на някои криворазбрани места от Мойсеевите книги представа за Земята като четвъртита плоскост, покрита от небесния свод. Теорията за сферичността на Земята е намирала израз в представата за съществуването на антиподи (antipodes), ще рече хората, които живеят „на другата страна“, „отдолу“ на Земята, върху която живеем ние. Когато Константин-Кирил и Методий пристигнали във великоморавските земи – 863 – 867 , те открили сред завареното духовенство поддръжници на схващането за съществуване на антиподите, а следователно и на теорията за сферичността на Земята. Посредством Византия учението за антиподите и за сферичността на Земята проникнало по-късно и сред българите, а това естествено променило и представата за движението на земното кълбо в небесната шир. Доста голям интерес представляват някои откъси, извлечени от съчинението на широко образования византийски писател Михаил Псел (1018— 1078) – „Кратки разрешения на природоизпитателни въпроси“. Разсъжденията на просветения византийски писател съставят и днес някои от главните доказателства за тази теория, затова ще ги цитирам дословно, защото показват нивото на научните схващания по тези въпроси, достигнато още през средновековието. „Има много докази за кълбовидната форма на Земята — пише той. Най-главното е това, че Слънцето осветява източните страни по-напред, отколкото тези в Запада и поради това денят в Китай (Синеехь), в Персия (в Персидѣ) и в земите отвъд (иже обонь ѥзыкомь) винаги изпреварва. Защото, когато в Китай е пладне, в (Персия) е утро, а когато в Персия е 4 часът, тук е 1 часът, а безспорно западните области отстоят далече от източните. Ако ли пък някой рече отгде се вижда, че това е така и че съществува в часовете такава разлика, та на едно място да бъде ден, а на друго нощ, то нека вземе часовете и ще намери, че това се доказва от слънчевото и лунното затъмнение. И тъй наблюдавай, когато има слънчево затъмнение в Персия в 4 часа, ще се установи, че тук е 1 часът. Същото установяват и онези, които наблюдават Луната и лунното затъмнение. Защото стръмнините на кълбовидната форма на Земята се изпречват и засенчват западните страни, докато Слънцето не се възвиси и над тукашните области. Наистина, ако Земята не беше кълбовидна, а равна и простряна нашир, то би я осветявало цялата. Това, че видът на Земята е кълбовиден, се вижда и от следното. Когато плаваме по морската шир, пред нас се показват най-напред краищата на планините, а когато се приближим, виждат се и най-ниските части на сушата, и морето се съединява със Земята. . . Защото, ако формата на Земята не беше такава [кълбовидна], в такъв случай сега щяхме да виждаме всички звезди, понеже на север е ден, и ние виждаме много от северните звезди, а по-южните не виждаме…“
