Пенчо Семов е роден в с. Цветковци, неясно точно кога – посочват се 1872, 1873 или 1875 г. Баща му е селянин, преселил се в Габрово. Едва изчаква сина си да завърши 5 клас (1886 г.) и го взема със себе си да пътува и търгува. С много усилия и труд младежът спестява пари и се включва в производството на сапун в Габрово. Успехът е бърз, но по-важното е, че печели уважение. Вече го наричат не просто „Пенчо“, а „Господин Семов“, а младежът още няма 30 години. Имал интерес към изучаване на езици и говорел турски, руски и френски.
През 1904 г. става акционер във вълненотекстилна фабрика в Габрово, а след още 2 г. основава своя текстилна фирма. Натрупва солиден капитал и през 1909 г. става акционер в първата българска фабрика за юта във Варна, произвеждаща зебло, чували и торби. Продължава с подобна дейност, като спечелените средства отново влага в купуването на акции от разни предприятия.
През 1921 г. открива и своя трикотажна фабрика, модернизира я непрекъснато, а продукцията му е изключително качествена. Постепенно момчето от Цветковци се превръща в крупен предприемач, акционер и фабрикант и е главен акционер в 28 акционерни дружества, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Има над 15 000 работници и служители. Фабриките му са с модерни машини, защото Семов знае значението на добрите технологии. Той уважава и цени добрите специалисти, тъй като от тях зависи качествената продукция. Знае също, че лоялните работници са по-производителни и съвестни. Затова във всичките му предприятия има трапезария за служителите, баня, а също и ведомствен лекар. Въвежда инвалидни пенсии за пострадали в производството работници. Прави дори почивни станции за работниците си.
Малцина знаят и за една много показателна случка. Веднъж един негов работник, младоженец, отишъл при него и го помолил да му даде пари назаем, да си построи къща. “След две години ще върна парите”, казал. Дал му и къщата била построена. След две години работникът отишъл пак при него: “Господин Семов, много ви благодаря, ето ви парите, които взех назаем.” Пенчо Семов взема парите, преброил ги и му ги върнал с думите: “На мене ми стига, че си честен. Сега ти трябват пари за обзавеждане – задръж ги”.
По това време градът е процъфтяващ търговски център с множество фабрики и възможности за развиване на бизнес начинания. Животът на Пенчо започва да се нарежда. Той се влюбва и се жени за Аница Гъдева, която му ражда две деца, с тъста си отваря малка фабрика за сапун и започва да трупа състоянието си. За съжаление, още двадесет и няколко годишен той понася и един от най-големите удари в живота си. Съпругата му и двете му деца, които са едва на 3 г. и 4 г. умират от туберколоза. През следващите години Пенчо дарява много, подпомагайки всякакви опити за лечение на тази коварна болест. С лични средства основава Фонд за борба с туберколозата и подпомага Института по заразни и паразитни болести в София.
Гостоприемен и сърдечен, Семов посреща на собствени разноски във вилата си всички чуждестранни делегации, които посещават Габрово и никога не иска да му бъдат възстановени средствата. Дори получава благодарствено писмо от британския крал Едуард VІІІ. Цар Борис ІІІ също гостува във вилата. През 1928 г. монархът го награждава с орден за граждански заслуги, десет години по-късно – с орден „Свети Александър“.
През 1917 г. Семов става ръководител на голямата вълненотекстилна фабрика „Успех“ в Габрово, която напълно отговаря на името си и носи значителни доходи на своя собственик. В края на 20-те години в нея се произвеждат повече от 10 тона платове годишно. Освен нея Пенчо притежава и памукотекстилната фабрика “Принц Кирил”. Бизнес интересите на габровецът не се изчерпват само с текстилната промишленост. През 1933 г. той става акционер в Българското търговско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход едно от “чудесата” на града. Заедно с предприемача Иван Хаджиберов, Семов строи първите в България тенис кортове и зимни пързалки.
Освен успешен предприемач, като други свои заможни съвременници Пенчо Семов е и отдаден патриот. Когато България излиза губеща от Първата световна война (1914-1918) и претърпява втората си национална катастрофа, Семов е от българите, които не жалят никакви средства, за да намалят тежките последици за страната. Той дарява 300 000 златни лева на католически свещеници, които да лобират в полза на България по време на преговорите след края на Голямата война. Според изследователите на живота на Семов, благодарение на неговата намеса репарациите, които трябва да заплати страната ни са намалени с над 9 млрд. франка, а границата е изместена и включва в себе си Южна България, територия, от която е щяла да бъде лишена. Въпреки добрите намерения и изплатените финансови средства, българското лоби не постига повече от това и Ньойският договор (1919 г.) носи тежки териториални загуби за страната ни. България губи своя излаз на Бяло море, а Западните покрайнини и Македония са приобщени към Кралството на сърби, хървати и словенци.
Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село Цвятковци. Купува казиното “Бузлуджа” и го превръща в дом на женското дружество “Майчина грижа”. Открива в него кино, създава стопанско училище “Хаджи Радка Пенчо Семова”. През 1928 г. създава собствена фондация “Пенчо Семов”, на която прехвърля част от имотите си. Разгръща широка благотворителна дейност – създаването на санаториуми, старопиталища, училища и дарения в парични средства. Волята на Пенчо Семов е в “Парахода” да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници. Със свои средства построява край Габрово и голяма четириетажна вила с разкошен парк и езеро, предвидена според завещанието му за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели.
“Габрово е известен с това, че има паметник в реката и кораб в гората – казва писателят Христо Стоянов. В наши дни сградата кораб е туберкулозен диспансер, а родната ми къща, в която съм израсъл, се намираше срещу нея. Интересна е историята на построяването и. Пенчо Семов е бил председател на параходното дружество във Варна. Спречкал се нещо с ръководството и се зарекъл: “Аз ще си направя кораб в гората. Връща се в Габрово и построява сграда досущ като кораб. В наше време боровете са прораснали и скриват зданието, но като дете си спомням, че последният етаж беше точно като параход – с комини, с палуби и сякаш плуваше в гората наоколо.” Оказва се, че съгражданите на благодетеля помнят и други негови заслуги. “В Габрово се носи слух, но няма запазени документи, с които да се удостовери, че дори по време на Втората световна война Пенчо Семов е влязъл в лични преговори с Чърчил градът да не бъде бомбардиран. Разбира се, той е имал фабрики, а оттам и личен интерес, но не е само заради това, той просто е бил такъв човек.” Според изследователите на живота на Семов личните му дарения възлизат на около 50 милиона лева, а направените чрез фондацията му са за над 200 милиона лева. За социално-благотворителната си дейност през 1936 г. Пенчо Семов е наречен в централния печат Българския Рокфелер, а професор Дмитрие Антич от Белградския университет го определя като най-социалния индустриалец на Балканите.
В средата на 30-те години фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, дарява 300 000 долара за сградите на Аграрния факултет към Софийския университет и за Института по заразни и паразитни болести в София. С лични средства Семов основава и фонд за борба с туберкулозата. Днес на негово име е наречена болницата за белодробни заболявания в Габрово.
В първото си завещание от 1928 г. Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е купена сградата на женското благотворително дружество “Майчина грижа” и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни. Издържа и безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики, като сумата за това възлиза на над 3 милиона лева. Дарява средства за католическия колеж “Свети Августин” в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове.
Скромният индустриалец обаче категорично забранява да се пише за направените от него дарения, защото не иска те да се разгласяват. И все пак – във връзка с основаването на фондацията и благотворителността му в централни вестници, като „Днес“ и „Народна дума“, Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер.Личните му дарения възлизат на около 50 млн. лв., а даренията чрез фондацията са 4 пъти повече: в документ на Министерския съвет от 1950 г. е вписана сумата от 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. И макар този отчет да съществува черно на бяло, след 9 септември 1944 г. името на Пенчо Семов упорито е било премълчавано. Самият индустриалец е свидетел на онези бурни събития и умира на 10 юли 1945 г. Оставя основен капитал на стойност 1.08 млрд. лв. (тогава равни на $9 млн.). Но държавната власт не зачита нито дума от завещанието му – учредената от Семов за изпълнение на посмъртната му воля фондация не може да направи нищо, защото през 1947 г. властите конфискуват предприятията, имотите и средствата на индустриалеца. Дори съпругата му е изгонена от дома им с мотива, че тази къща вече не е тяхна.
Чак през 2008 г. обществеността бе подсетена за българския Рокфелер. Тогава Пенчо Семов бе обявен за почетен гражданин на Габрово като създател на модерната индустрия и един от най-големите патриоти и дарители.
- История
