Началото на славянската писменост и просвета е неразривно свързано с живота и делото на братята Константин-Кирил и Методий. В светските исторически извори сведенията за тях са оскъдни. В житейната литература съществува изобилие от факти, които проследяват техния живот и дело. Според житията братята са родени в Солун в смейството на помощника на солунския управител друнгария Лъв. Майка им Мария вероятно произхожда от солунските славяни и въпреки ранното си вдовство успява да даде на децата си солидно за времето си образование. В началото на IX в. Солун е втори по големина културно-религиозен и политически център на Византия, след кати империята губи във войната с арабите цветущите си провинции на Изток. Мнозинството от солунското население са славяни, които след неуспешни опити в миналото да овладеят града със сила, трайно се заселват в него като мирни жители.
Според византийските хронисти и днешните гръцки историци двамата братя са гърци. Според историцити от Република Северна Македония те са македони, тъй като майка им е македонка от околнностите на Солун. В българската историческа наука преобладава мнението, че двамата братя може да имат славянски произход, защото майка им вероятно е славянка от живеещите около Солун племена. Като аргумент на тези учени служи един старобългарски ръкопис, в който дословно се казва: „Много изкушения си претърпял светителю Кирил – от солунчани ненавист, че си забравил гръцкия език, но от словестните българи – благодарност“. Сам по себе си този аргумент не е достатъчен да докаже един толкова важен факт като етническия произход на двамата братя. По-съществен аргумент е отличното познаване на славянския език, което безспорно показва създадените от тях славянски неологизми. Анализът на произведенията им сочи, че са написани на говорения от македонските славяни език, който може би за тях е майчин. Друг факт, който говори в подкрепа на техния славянски език, е назначаването на Методий за управител на славянската област в балканските владения на Византия. Част от българските историци признават, че не е сигурен славянският произход на майката и че двамата винаги са се възприемали като поданици и служители на византийския император.
Методий е роден през 815 г. Данните му за живота и дейността му преди да приеме монашеско подстрижение и името Методий са твърде оскъдни. Не ни е известно светското му име, нито причините, поради които напуска военно-гражданската служба архонт (управител) на област, населена със славяни някъде в Северна Гърция или Егейска Тракия и постъпва в манастир. От 843 до 851 г. Методий е висш административен чиновник в Цариград. Първоначално Методий отива в един малоазийски манастир при планината Олимп, след което става игумен на големия манастир „Полихронион“ близо до Кизик на Мраморно море.
Кирил е роден през 826 или 827 г. в Солун. Още като юноша той написва първото си произведение „Похвала за св. Григорий Назиански“, нагледно свидетелство за неговия рано изявен поетичен талант. Когато преминава първата степен на обучение в Солун, Константин продължава през 843 г. своето образование в известната Магнаурска школа, за която е препоръчан от втория човек в империята – логотета Теоктист. Преподаватели в това прочуто висше училище са най-известните учени на епохата: Фотий – бъдещ константинополски патриарх и Лъв Математик – прочут изобретател на механични съоръжения. Впечатляващо е старанието на младия Константин. Както се казва в Житието му, за кратко време той успява „да изучи Омира и геометрията, а при Лъв и Фотий – диалектиката и всичките философски науки, а освен тях риторика и аритметика, и астрономия, и музика, и всички други елински изкуства“. Пред Константин се откриват широки възможности за бляскава дворцова кариера, но той отказва високите постове и приема монашеското подстрижение. Малко след това той става хартофилакс в Патриаршеската библиотека при църква „Св. София“. Едновременно с това по препоръка на Фотий през 850 г. Константин става преподавател в Магнаурската школа, където получава прозвището „Философ“. През IX в. широко полулярни са публичните диспути между представители на различни философско-религиозни направления, в които Константин-Кирил Философ се отличава с голямата си начетеност. Високата му начетеност проличава най-вече по време на диспутите с бившия константинополски патриарх – иконоборец Анис (Йоан Граматик). Поради това, когато багдадският халиф Матусалим иска от император Михаил III да му изпрати учени мъже, които да защитят християнската вяра, изборът му пада върху Константин. През 855 г. заедно с Фотий той изпълнява т.нар. „Сарацинска мисия“ при арабите. Той провежда диспут с мюсюлманските имами и защитава блестящо християнските догми без да засегне вярата им. Паралелно с това Константин изпълнява и политическа мисия, в резултат на която са освободени няколко хиляди византийски военнопленници.
Съществуват различни мнения по въпроса кога и от кого е създадена славянската азбука. Според повечето историци през 855 г. след „Сарацинската мисия“, Кирил, вероятно под давление на Фотий и кесаря Варда, както и по собствено усмотрение изоставя светските си ангажименти и отива при брат си в манастира „Полихронион“. Причината за уединението е свързана със задачата, която получават двамата солунчани – създаването на славянската азбука. За това научаване и по косвен път от Черноризец Храбър. Старобългарският книжовник сочи 855 г. като година на създаване на азбуката. Руският филолог акад. Дмитрий Лихачов и проф. Георги Бакалов дори посочват и точния месец – септември 855 г. Според историка на българската литература Емил Георгиев и проф. Йордан Иванов славянската азбука е създадена още през VII в. от Кирил Кападокийски, който към познатите 24 гръцки букви прибавя и още няколко нови. Според тези увени първата славянска азбука се нарича „Кирилица“ именно на Кирил Кападокийски, а двамата братя само усъвършенстват през IX в. неговата азбука. Според чешки и словашки учени азбуката е създадена едва след княз Ростислав Моравски (846-870) е поискал от император Mихаил III да му бъдат изпратени свещеници и учители, които да просвещават народа му на славянски език. Според повечето учени, обаче, физически и творчески е невъзможно азбуката да се създаде за няколко месеца. Според руски историци от 50-те години на XX в. азбуката е създадена през 860 г., т.е. преди т.нар. „Хазарска мисия“ на Кирил и Методий при хазарите. Според житието им при тази мисия братята намират в Крим „евангелие и псалтир, написани с рошки букви“, както и човек, който говори на този „рошки“ език. Привържениците на т.нар. „руски произход“ на славянската азбука настояват за буквалното възприемане на това съобщение. Очевидно е, че само по себе то би променило изцяло представите ни за началния период на славянската писменост и би обезмислило личното дело на солунските братя. По-вероятно е да се предположи, че в оригиналния ръкопис е стояла не думата „рошки“ = „руски“, а „сурски“ = „сирийски“, т.е. „арамейски“ букви. Логиката на целия разказ, в който става дума за изучаването на староеврейски от св. Кирил, потвърждава това предположение. Навярно става дума за грешка на някой от преписвачите на по-късните преписи на Житието, откъдето се поражда и спорния въпрос.
Създаването на нова азбука е несъмнено голямо културно събитие в историята на европейската и световна средновековна цивилизация. Поради това е обяснимо, че още тогава около него има легенди, които обясняват чудото на сътворението с Божия намеса.
В края на 860 г. Константин и Методий са натоварени от император Михаил III с т.нар. „Хазарска мисия“. Както се вижда от житията на светите братя, посещението при хазарите следва две цили: от една страна – религиозна пропаганда, а от друга – решаването на някои дипломатически въпроси. При хазарите императорските пратеници заварват юдейски и мюсюлмански проповедници, които вече имат сериозни успехи. Водените с тях от Константин диспути са записани и служат по-късно като основа за едно полемично произведение, което Методий превежда на славянски език. Като цяло Хазарската мисия не постига много. Християнско кръщене приемат едва около 200 хазари, тъй като хаганатът предоставя избора на вярата на своите поданици. За бъдещата дейност на Кирил и Методий повече значение има откриването на мощите на римския папа св. Климент, който загива мъченически по тези земи в самото начало на II в.
След мисията при хазарите по указание на императора през 861 г. Константин отново заминава за полуостров Крим, където трябва да изпълни някаква дипломатическа поръчка при аланите, които живеят в околностите на гр. Фула.
Участието в три поредни мисии, което дава на Константин достатъчно опитност, която той пълноценно използва при евангелизацията на Великоморавия.
В началото на 60-те години на IX в. в Югоизточна и Централна Европа се извършва поредно прегрупиране на силите. Преплитането на политическите интереси с религиозната конфронтация оформят двата основни противопоставящи се съюза: Немското кралство, папският Рим и България срещу Византия и Великоморавия. След 855 г. великоморавският княз Ростислав постигат успехи в борбата си с немците, а Великоморавия се превръща в обединителен център за славяните по Среден Дунав. През 862 г. княз Ростислав изпраща пратеници до император Михаил III с молба да му се изпратят проповедници на христовото учение, които да поучават народа му на славянски език. С това моравският княз преследва две цели. От една страна той търси във Византия политически съюзник срещу противопоставящата му католическа коалиция. От друга чрез славянски проповедници той се надява да ограничи до минимум немското влияние във Великоморавия. Поканата на Ростислав е отдавна очаквана в Константинопол. Извършената предварителна подготовка по съставянето на славянската азбука и направените главно през 862-863 г. преводи на най-необходимата богослужебна литература са вече завършени. С това Византия започва изпълнението на широкообхватна програма спрямо славяните.
През 863 г. Кирил и Методий пристигат във Великоморавската столица Велеград, където са посрещнати сърдечно от царя. Ростислав им предоставя всички възможности за пълноценна работа. Първоначално във Велеград, а след това и на други места са създадени училища, в които се подготвят бъдещите свещеници и учители на моравците. Във Великоморавия Константин поставя основите на славянската литургия, която заимства елементи от римската и византийската, но като цяло притежава самобитен облик.
Великоморавската мисия на светите братя поставя два основни въпроса, които само отчасти и то неизчерпателно намират отговор в тяхната житийна литература. Първият е каква азбука донасят двамата братя на моравците. Според повечето сведения и данни азбуката, която братята донасят донасят на моравците е глаголицата. По структура и външен вид тя се отличава съществено от познатите дотогава азбучни системи в Европа. Нещо повече – тя даже им се противопоставя. В края на IX в. добива популярност хипотезата на Тейлър-Ягич, според която глаголицата на св. св. Кирил и Методий е разработена на основата на гръцкия минускул с някои ортографски добавки за отделни букви. С други думи това е хипотезата, която отрича оригиналността на славянската глаголическа писмена система. Вторият въпрос засяга времевата характеристика на първославянската мисия. Великоморавия ли е първата страна, в която е приложена славянската писменост? Съществува едно по-късно известие, което не се среща в ранните Жития на светите братя. Според него след диспута с иконобореца Анис (Йоан VII Граматик- 837-843) Кирил отива да проповядва сред българите на р. Брегалица (ляв приток на р. Вардар) и там покръства 54 000 души. Подобно указание има и в т.нар. Солунска легенда, където се заявява, че Константин-Кирил Философ е просветител на българите, а те са „богоизбран народ“. Проф. Емил Георгиев намира много национални податки в това известие и е склонен да приеме като достоверна Брегалнишката мисия. Повечето учени, обаче, смятат, че това известие е легендарно и цели да покаже особената роля на българите като първопросветители на славянския род.
Просветителската мисия на светите братя във Великоморавия продължава повече от 40 месеца – от есента на 863 до 867 г. През това време отстраненото немско духовенство им създава всевъзможни затруднения и не престава да твърди, че изпратените от Византия мисионери проповядват в „чужд диоцез“ при това на „несвещен език“. Ето защо славянските първоучители решават да потърсят съвет и подкрепа в Константинопол, където да получат указание за бъдещата си дейност и да ръкоположат някои от по-изявените си ученици.
По пътя светите братя трябва да престоят шест месеца в Блатненското княжество на княз Коцел (861-876). Князът настоятелно ги моли да обучат ученици и негови поданици и с това положат основите на славянското просвещение в неговото княжество. Близо 50 ученици продължават тяхното дело след занимаването им.
Морският път за Константинопол минава през Венеция – по това време град, подчинен на Византия. По настояване на немското духовенство през 867 г. е организиран публичен диспут, на който Константин Философ по блестящ начин доказва правото на всеки народ да слави Бога на свой собствен народ.
Някои историци смятат, че Кирил и Методий застават срещу т.нар. „триезична догма“ или „триезична ерес“. Трябва да се уточни, че такава догма или ерес в официалната литература на Църквата не съществува. Твърдението на триезичниците е преди всичко становище на немското духовенство, чрез което то брани интересите си сред западните славяни и правото на латински език като единствен и задължителен за тях, порари това че е „свещен“. Във Византия е налице дори официална доктрина, според която византийското културно-политическо и религиозно влияние би се разпространило много по-лесно в Европа и в периферията на самата империя чрез езиците на съответните народи. В този смисъл Византия не само не защитава „триезичието“, но и съзнателно работи против него. Догмата не се защитава нито от папския Рим, нито от императорите на Франкската империя. Самият папа Адриан II организира дискусии по езикови въпроси с участието на Кирил. Когато папата се противопоставя на дейността на Кирил и Методий, това не е, защото спазва триезичната догма, а поради желанието му да се противопостави на византийското влияние в Централна Европа. Триезичната догма се отстоява фанатично единствено от Людовик Немски и немското духовенство. Те я използват като основен мотив в борбата си срещу славянството и православието в Централна Европа. Поради силата на аргументите, които Кирил използва в борбата си с немското духовенство, както и поради желанието на папата да бъде в добри отношения със славянските просветители и византийски мисионери, те получават покана от папството да посетят Рим.
След като взимат от Константинопол мощите на св. Климент Римски и получават поощрение от управляващите във Византия за дейността си сред западните славяни, св. св. Кирил и Методий пристигат в Рим, за да се представят на новия папа Адриан II и да получат благословия за дейността си в неговия диоцес (Великоморавия).
Двамата братя са посрещнати радушно и с подобаващи почести, заради носените от тях мощи на св. Климент Римски. През декември 867 г. славянските книги са положени върху олтара на църквата „св. Мария Фатан“ и осветени от Адриан II, което символизира одобрението на славянската мисия от страна на римския първосвещеник. Освен това в продължение на пет дни в най-големите римски църкви се отслужват славянски литургии. В началото на 868 г. папата ръкополага някои от придружаващите светите братя – ученици за дякони и презвитери. Климент и Наум също получават от папата званието „презвитер“.
В Рим Константин Философ завършва последния си книжовен труд на славянски език – „Написание на правата вяра“, което представлява ценен извор за източното изповедание на редица важни канонични и догматични въпроси.
Дългите преходи и напрегнатата работа се отразяват зле върху здравето на Константин Философ, който в края на 868 г. се разболява тежко. Петдесет дни преди смъртта си той приема монашеска схима (строг обет) и името Кирил. Св. Кирил умира на 14 февруари 869 г. на 42-годишна възраст. По нареждане на папа Адриан II той е погребан в църквата „Сан Клементе“, където умира и донася от него мощи на едноименния римски папа.
След смъртта на св. Кирил папа Адриан II изпраща през 869 г. Методий като епископ на Сирмиум в Блатненското княжество на княз Коцел. Поучен от неуспеха с българите, които през 870 г. на Осмия Вселенски събор в Константинопол се връщат към източното православие и добиват автокефална архиепископия, папата проявява особено старани за запазване на Панония под свой контрол. Епископ Методий е извикан на съд и осъден в Регенсбург – ноември 870 г. по обвинение, че проповядва и служи в „чужд диоцез“. Присъдата на Регенсбургския съд изпращат Елванген (дн. Германия), където вероятно без знанието и съгласието на папата преживява близо две години – до 873 г.
Научавайки за самоинициативата на немските духовници новият папа Йоан VIII (872-882) моли за съдействие сина на крал Лудвиг Немски – Карломан, за да може Методий свободно да изпълнява епископските си функции, съобразно стария обичай. През септември 873 г. Методий е освободен. Като своеобразна компенсация за изживените страдания папата ръкополага Методий за архиепископ на Великоморавия с център Велеград. Предвид твърде изострените отношения с немското духовенство през юни-юли 879 г. папа Йоан VIII забранява на Методий да служи на славянски, а само да проповядва на този език. Архиепископ Методий, обаче, не се съобразява с изискванията на папата. По тази причина през 880 г. той отново е изправен пред църковен съд в римската църква „св. Петър и Павел“, като трябва да докаже необходимостта от славянско богослужение. След внушителна защита архиепископ Методий изповядва верността си към римокатолическите догми, но това налага повторно посещение в Константинопол, където трябва да изслуша и становището на управниците на империята. Император Василий I Македонец остава доволен от работата на Методий. Вероятно по искане на епископа на Великоморавия императорът задържа някои от придружаващите го ученици и с тяхна помощ основава славянско училище в столицата, което оглавява игумен Арсений (близък на патриарх Фотий).
Според едно не съвсем ясно свидетелство от старобългарската литература, подкрепено от Константин Иречек, на връщане от Константинопол за Великоморавия през 881 г. Методий престоява за известно време като на българския княз Борис I. Българският владетел проявява интерес към славянското просвещение, тъй като отдавна следи развоя на Моравската мисия. Според Константин Иречек това влияе на по-късното решение на княза да приеме учениците. Макар и логично това сведение не може да бъде потвърдено с факти и се приема за недостоверно от повечето съвременни историци.
Повторното и последно завръщане на Методий във Велеград поставя началото на активно книжовна и просветителска дейност, която архиепископът увенчава с почти окончателен превод на Библията. Междувременно той успява да убеди чешкия княз Борживой да приеме християнското кръщение заедно с народа си. Успехи в това отношение има и сред новопокръстените полски славяни около р. Висла.
Дейността на Методий изчерпва търпението на немското духовенство. Под ръководството на епископ Вихинг, бивш презвитер в Пасау, срещу великоморавския архиепископ е поета ожесточена борба за прогонване от катедрата му. Такава позиция заема и новият великоморавски княз Светополк, който се оказва привърженик на немската култура и латинското богослужение, а също така вероятно се стреми да укрепи властта си с помощта на немското духовенство в страната.
Предусещайки изчерпването на своите сили и наближаващата смърт Методий ръкополага за свой заместник един от най-даровитите и амбициозни свои ученици – Горазд, който е моравец и произхожда от средите на местната аристокрация.
Наскоро след това на 6 април 885 г. св. Методий умира и е погребан в съборната църква на Велеград. Малко след погребението му пристига и папската була на Стефан V, с която категорично се забранява славянското богослужение.
Окуражени от папската подкрепа, немските духовници, начело с епископ Вихинг започват жестока разправа с учениците на покойния архиепископ. Обвинени, че подготвят бунт против княза, те са подлагани на различни репресии – бити, затваряни и продавани в робство. Някои от учениците на Методий попадат на робския пазар във Венеция, където един пратеник на византийския император ги откупва от еврейски търговци и ги изпраща в Константинопол.
След много препятствия, колоритно описани в житейната литература, трима то Методиевите ученици – Климент, Наум и Ангеларий, се добират до българската дунавска крепост Белград. Местният военен управител ги разпитва подробно и знаейки, че Борис иска такива хора, ги изпраща в Плиска. С това през 886 г. се поставя началото на старобългарската култура, писменост и книжнина, чиито първосъздатели са споменатите Методиеви ученици.
