Плиска е разположена в равнина с три отбранителни линии.
Външната линия е земен вал (състои се от ров, от четирите отвори) и огражда цялата територия на столицата. Между вала и крепостната стена (външния град) има селища на обикновеното население – земеделци, скотовъди и занаятчии. То живее в землянки или леки дървени жилища. В землянките има каменно огнище. По-значителни постройки във външния град са построени след приемането на християнството. Това са еднотипни църкви – „Плисковски тип църкви“. Обикновено са трикорабни. Във външния град, близо до източната порта на крепостната стена е открит укрепен манастир. Това е комплекс от сгради, разположени в няколко двора. Централно място заема т.нар. Голяма базилика. Средната линия е дебела каменна стена (огромни каменни блокове). Тя огражда вътрешния град, в който се намират ханските сгради, болярски жилища, сгради на знатни граждани и занаятчийски и търговски сгради. Крепостната стена има форма на трапец, на места височината достига 10-12 м. Завършва с бойни пътеки и зъбери. Върху всяка стена по две петоъгълни кули, а в ъглите – кръгли. В средата на всяка стена има порта. Източната и западната са главни. Портите са двойни (едната, която се затваря и отваря, а другата, която се спуска и вдига). Над портите има кула. По каменните стени също има кули. Във вътрешния град има два двореца. В първия е т.нар. „Крумов дворец“. Той е правоъгълен, на два етажа, с тайни проходи и с проход е свързан с „Малкия дворец“ с бани. Той е разрушен, навярно опожарен. Не е възстановен. Върху него е издигната друга каменна постройка – „Тронната палата“. Вероятно е построена по времето на хан Омуртаг. Тя е с по-малки размери от т.нар. „Крумов дворец“. Тя е една типична базикална постройка с бани и с отоплителна система. Тя също е свързана с т.нар. „Малък дворец“ и с други постройки, разположени в посока север-юг. В близост е разположена Дворцовата църква (първоначално езическо светилище). Третата линия е вътрешната. Тя е тухлен зид върху каменна основа и огражда ханското жилище.
Голямата базилика в Плиска е издигната, поради необходимостта да се води борба срещу езичеството. Затова тя е издигната не във Вътрешния град, а във Външния на място върху старото езическо светилище, което е унищожено. Базиликата е трикорабна. Има атриум, почти равен по големина на наоса, с колонади по дългите страни. Нартексът е триделен, тесен и обхващащ цялата ширина на храма. Олтарът е триделен.
Строителство в Плиска се разделя на три етапа: Крумово, Омуртагово и раннохристиянско.
През 1924 г. чешкият археолог Карел Шкорпил, който заедно с брат си Херман е основоположник на българската археология, открива първата българска столица Плиска, където е и погребан.
