В своя живот, човека преминава през множество препядствия, сменя своето място на пребиваване, сменя начина си на препитаване, а адаптацията между всеки две състояния, в културата се отбелязват с различни традиционни ритуали. Най-важните неща, които се случват в живота на човека са раждането, сватбвата и на края на неговия живот – смъртта. Те биват почитани с ритуали, наричани ритуали на преход. Във всеки един от тях има стъпки, които трябва да бъдат спазвани конкретно, една след друга, за да може преминаването към новия статус да бъде успешно. При новороденото дете е задължително да се направи кръщение, за да може то да бъде закриляно от светец покровител, при сватбата трябва булката да мацне прага на къщата с мед, за да има берекет. При смърт се забива игла в крака на мъртвеца, за да не се вдигне от гроба. Обреди, изпълнявани навсякъде и от всички.
За мен ритуалите на преход са най-важните в човешкия живот, защото дори да не се ожениш или омъжиш, всички се раждаме и всички ще умрем някой ден, а събитията в живота ни трябва да бъдат отбелязани подобаващо, за да се създаде цикличност, точно каквато има и в природата, защото това е единствения начин ние да се слеем с нея.
Жизненият цикъл бива затворен едва тогава, когато ние преминем през всички неща, предначертани ни от съдбата. А преминаването през препядствията, които живота ни поднася и справянето с тях ни правят истински и пълноценни хора, каквито трябва всички ние да сме, и тази човешка максима, към която всички целим да догоним, която се стремим да покорим.
Сватбена обредност – Сватбената обредност в живота на българина е многопластова и сложна. Според Христо Вакарелски тя трябва да бъде разделяна на две части – ритуали преди сватбата- при искането на булката /годеж/ и такива по време на самата сватба. Дори в наши дни, много хора делят сватбите си на две събития – годеж и сватба, като и в двата случая между събитията има много време, в традицията – поне два, три месеца.
– Обреди преди сватбата
Искане – Първият компонент от предсватбените обреди е искането на момата и разузнаването, при което се разбира повече за семейството и. Тези срещи се извършват тайно, по тъмно, а пратениците /годежари, огледници, одумници/ трябва да са близки приятели, или роднини на семейството на момъка, защото ако не се получи разузнаването, то бива пазено в тайна.
При искането на момата не се използват директни мотиви, а годежарите отиват с предварително измислен такъв – например, че търсят петел, за своята кокошка, но за да може все пак да се разбере целта на посещението, пратениците разравят огъня в огнището – ,,да се разрови огъня, та да се запали и момата“ /563, Вакарелски/. При съгласие домакините казват, че ще помислят, а при несъгласие – че момичето им е все още малко за женене.
Годеж – При съгласие за сватба, започват множество посещения на двете къщи, съпроводени от музика и гощавания. При тях кръга от хора се разширява до близки и роднини. При тези срещи се разменят дарове за годениците.
По време на годежите се дава китка на годеницата, в която трябва да има жълтици, за да може тя да роди. На много места в Тракия се чупи пита, за да се види коя страна ще е по-успешна, което се е запазило и до днес.
След първата среща на момъка и момата те придобиват статус на годеници и имат разрешението да се виждат сами денем, като трябва да носят китки с паричка, които да показват подготовката за сватба.
– Обреди по време на сватбата – Самата сватба започва преди вземането на годеницата. Първо гостите биват поканени от калесари, които са близки на сватбарите. В по-малките села се канят всички жители, без значение от роднинската връзка със семействата. Поканените биват почерпени с вино или друго питие, носено от каначите, като на някои места биват канени и икони от църквата или плодородни дървета.
– Хляб – След поканването на гостите започват засевките. С този обичай символично се заквасва сватбата така, както се заквасва хляб. Същината на засевките е отсяването на брашното за хляба на трапезите в деня на сватбата. Сеят го зълвите, а деверът разбърква тестото със свежа пръчка, на която е нахлузен пръстенът на момъка.
Сеячките биват три, шест или седем, но първата трябва да е с живи родители. Брашно се сее и в двата дома на годениците. И при двете засявки се пее обредна песен, с която се пожелава плодовитост и успех в новия живот на момата и момъка.
Освен този хляб се месят и сватбени краваи, които се поднасят на кума и на сватовете, както и питата на момата, за посрещане на дружината на момъка.
Тези обреди поставят началото на същинската сватба.
– Знаме – Байракът се прави по време на заевките. Процесът започва с отсичането на прът, който е дълъг и прав. Деверът и зълвата участват в отсичането на пръта и в украсяването му. Изборът на дърво е специфичен в различните краища на страната. Плодните дървета са символ на плодородието в семейството, здравината се символизира с ясен, бук, дрян, а за да пази от уроки – бодлив храст – роза или шипка.
Украсата на знамето е от ябълка на върха му, увита кърпа под нея и различни растения, като задължително бръшлян, който се бере при пълно мълчание.
Самото украсяване на знамето се прави със съпровод от различни обредни песни, свързани със символиката му и сватбения обред.
– Подготовка на момъка и момата; момина и момкова вечер – При осъществяването на социалната трансформация, всички обреди са еднакво важни.
Първият ритуал, застъпен при самата сватба е оплакването на невястата. В патриархалната култура, промяната в живота на жената се приравнява със смърт.
Плетенето на годеницата се извършва по време на момината вечер, на която се пеят тъжни песни и се разглежда чеиза на бъдещата булка. Плетенето и песните са изява на раздялата на момата с предишния и живот и сбогуването с дома и, и готовността и за новия живот. Лицата, включени в този ритуал са момата и дружките и.
В дома на момъка, в момковата вечер се прави обредно бръснене. Освен бръснаря, в обреда участват и приятелите на момчето, както и две зълви, които събират космите в кърпа, която се слага в сандъка с чеиза на момата, където тя ги пази, за да не бъдат направени магии.
По време на бръсненето се пеят песни, свързани със сватбата и нейната патриархална култура.
Момината и момковата вечер са предимно вечерта в събота, която е и вечерта преди сватбата.
– Сватбено шествие – Преди да тръгне младоженеца, той целува ръка на родителите си за раздяла. След това сватбарите яхват коне и отиват в дома на булката, като най-отпред върви байракаря. Шествието преминава по различен път от този, по който ще се отиде до църквата, а после и до новия дом на семейството. При пристигането в дома на булката, момъка и дружината му трябва да успеят да влязат, за да я откраднат. Но в стаята и, нейнте дружки я пазят и са готови да я дадът само срещу откуп.
Когато успеят да се договорят, момата вече е облечена с нови дрехи, обкичена е с накити и тя трябва да бъде прибулена. Булото е плътно и покрива цялото лице. Този обред отразява прощаването на девойката с родния и дом. След забулването, сватбеното шествие тръгва. Тогава се изпълнява и песента ,,Ела се вие, превива“, а момата иска прошка от родителите си. След като шествието тръгне, тя не трябва да се обръща назад.
Единственото място на което сватбата спира е черквата. Там се извършва венчавката. По време на пътуването се пеят песни, в чиито текстове са преплетени мотиви, които помагат на невястата да направи своя преход от живота на мома, към живота на вече омъжена жена.
– В къщата на момъка – Когато сватбата стигне до къщата на младоженеца, то веселбата спира, за да се извършат обреди за плодородие.
а) Пристигане – При пристигането на булката, майката и бащата на младоженеца я посрещат на прага на дома с хляб, вино и мед, които тя да внесе в къщата, за да има берекет. Младоженците влизат в къщата по бяло платно, а булката мазва мед по праговете на вратата. Тя влиза с пълни ръце и целува ръка на родителите на мъжа си. На места, на булката се дава да държи дете на ръце, което да щипне и то да се разплаче, за да има детски плач в новия и дом. След това тя отива до огнището, където разравя огъня, за да отдаде почит към домашния дух. След тези ритуали, сватбеното тържество продължава с трапези, музика и песни.
б) Брачно свождане – От брачното свождане зависи дали ще продължи сватбеното тържество. Леглото, в което ще бъде първата брачна нощ бива застлано от зълвата, а специални ,,сводници“ проверяват дрехите на женихите за възли, които могат магически да намалят половата им мощ. След края на половия акт, той бива огласен пред всички гости с танц на свекървата с ризата на момичето или чаршафът, на който има свидетелство, че тя е била непорочна. След гърмеж на пушка, тържеството продължава, а настроението се засилва.
Ако булката се окаже нечиста, то тя се връща на родителите си, или се иска откуп от баща и.
в) Обреди след сватбата – Следсватбените обреди имат за цел да затвърдят новия статут на младоженците. Те завършват сватбената цикличност и слагат началото на нормалния семеен живот. За да може новото семейство да е успешно, периодично се извършват ритуали, с които то се пази.
Отбулване и разваляне на сватбеното знаме – В неделя вечерта, след сватбата, булката се отбулва. От главата и се маха булото и се слага бяла кърпа, която символизира нейния нов социален статус.
По-късно се разваля и сватбеното знаме. ,,Ябълката се изяжда от младоженеца, кърпата е разсшива, а дръжката се чупи на четири части“
Блага ракия и повратки – Огласяването на девствеността на невястата става още по-явно с обреда ,,блага ракия“. При него в дома на булката се носи подсладена ракия и ризата, от първото брачно свождане.
Повратките са гостуване на младото семейство в дома на родителите на булката и на кума, както и в домовете на други роднини, показвайки новото семейство и новия начин на живот.
В българската традиция, сватбата е един от ключовите моменти и от задължителните обреди на промяна в жизнения цикъл. За да може живота на човека да протече нормално и да се затвори пълната цикличност, трябва да се спазва определена последователност. При сватбата, жената претърпява метаморфоза, тя се променя, променя своя статут от момиче на жена. При нея промяната е много по-голяма от колкото при мъжа. И затова тя има по-голяма роля в обредите. Тя променя местоживеенето си, хората, които я заобикалят, преминава и през полово съзряване. Тя трябва да се пази чиста преди сватбата и след нея да стане член на ново семейство, приемайки родителите на мъжа си за свои.
При преход от едно състояние в обществото, в друго и промяната на жизнения стасут, човек се променя вътрешно и външно, но променя и хората, и средата, които го заобикалят.
При мъжа ролята е друга – той трябва да застане като глава на семейството, веднага след сватбата. Той трябва да ръководи новата къща, да разпределя задълженията, да определя от кой, кое и как трябва да се свърши. Трябва да заеме мястото, на което е наблюдавал собствения си баща – трябва да застане като глава на новото семейство.
А в традиционния живот, семейството се нарежда на първо място, щом то бъде създадено – грижите за него стават неизменна част от всекидневието, като биват поставяни отново като приоритет.
