Константин Преславски е представител на Преславската книжовна школа. Той твори през по-голямата част от неговия живот и е един от по-значителните фигури в развитието на българската средновековна историопис в процеса на християнизация и славянизация на българския духовен живот в края на XIX-началото на Xв.
Има сведения, че след смъртта на Методий заедно с други негови ученици е подложен на преследване. Продаден е от немските духовници във Венеция. Успява да се прехвърли в Цариград и оттам да дойде в България. Според изворите презвитер Константин се включва активно в книжовния живот на Плисковско-Преславско културно средище непосредствено след пристигането си в България през 886 г.
Огромна заслуга на преславския книжовник се състои в това, че с написването на „Историкии“ е съставено през 864 г. Произведението се обръща към погледа на българина към световната история, довеждайки изложението до времето на византийския император Лъв VI Мъдри (886-912). Също така, показва едно силно историческо събитие, което изиграва голяма роля в политиката на България, а именно убийството на Никифор I Геник от българите по време на похода му срещу България през 811 г. и включването на „Учителното евангелие“, състояща се от 51 беседи и е датирана от втората половина на XIIв. В него Константин Преславски изтъква заслугата на Наум Охридски, който го насърчава да се заеме със съставянето на сборника.
Той превръща историята във важно средство за утвърждаване на християнския мироглед сред новопокръстените българи. Както и стихотворната молитва, известна като „Азбучна молитва“, и в което отхвърля преклонението към чуждия език и се ратува за издигане на родната реч като най-значително средство за развитие на българската духовна култура.
