Охрид е разположен върху два хълма над езеро. Съществуват данни за крепостна стена през ранновизантийската епоха, но няма съмнение, че градът е имал крепостни стени още в древността. По времето на цар Самуил е издигната вътрешната цитадела (укрепен дворец), който се намира на най-високата точка на укрепения град. Стените на града са разрушени от император Василий II (976-1025) и запазените днес стени са възстановените през XI в. от самите византийци български стени от IX или X в. Те преизграждат останките на българската стена, така че общият вид на крепостта не се е променил. Градската крепостна стена е изградена от неправилни камъни с кули (Самуиловата крепост). Стените на двореца са също от неправилни камъни и с кули. Липсват правилни редове. Камънните редове се полагат без грижа за хоризонталното изравняване. Но крепостните стени и кули на Охрид представляват внушителна гледка не със своята структура, а със своите обеми. Полукръглите кули са издадени пред стените. Укрепеният дворец е овален и опира до градската стена. Дворцовото пространство е разделено на два двора. Достъп до предния двор дава главната порта на замъка с две полукръгли кули. Между тях на прохода на портата са изградени помещения за стражата.
Охрид е разположен върху два хълма над езеро. Съществуват данни за крепостна стена през ранновизантийската еепоха, но няма съмнение, че градът е имал крепостни стени още в древността. По времето на цар Самуил е издигната вътрешната цитадела (укрепен дворец), който се намира на най-високата точка на укрепения град. Стените на града са разрушени от император Василий II (976-1025) и запазените днес стени са възстановените през XI в. от самите византийци български стени от IX или X в. Те преизграждат останките на българската стена, така че общият вид на крепостта не се е променил. Градската крепостна стена е изградена от неправилни камъни с кули (Самуиловата крепост). Стените на двореца са също от неправилни камъни и с кули. Липсват правилни редове. Камънните редове се полагат без грижа за хоризонталното изравняване. Но крепостните стени и кули на Охрид представляват внушителна гледка не със своята структура, а със своите обеми. Полукръглите кули са издадени пред стените. Укрепеният дворец е овален и опира до градската стена. Дворцовото пространство е разделено на два двора. Достъп до предния двор дава главната порта на замъка с две полукръгли кули. Между тях на прохода на портата са изградени помещения за стражата.
В Охрид се строят множество църкви и манастири. Църквата „Св. София“ е построена още при княз Борис I. При цар Самуил църквата е седалищен катедрален храм на Българската патриаршия (след 1018 г. на Охридската архиепископия). Първоначално храмът „Св. София“ е трикорабна базилика с неосветен среден висок кораб и три абсиди. Тя е от особен тип – от една страна е широка, но къса, а от друга е базилика с купол, с особености на кръстовидната куполна църква. Материалът, от който е строена, е ред камък, ред тухли. Използвана е клетъчна зидария. Запазени са стенописи и различните периоди на съществуването ѝ като християнски храм.
