Йоан Екзарх е измежду най-талантливите представители на Преславския кръг книжовници – преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство, от края на IXв. и началото на Xв. Сведения показват, че е възможно да е учил в столицата Константинопол заедно с бъдещия български владетел Симеон.
Във всички случаи обаче, както личи от творбите му, той е бил от най-близкото обкръжение на българския владетел. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини.
Титлата му „екзарх“ също се тълкува различно – като надзирател на църквите и манастирите по българските земи, като посредник между българската църква и Цариградската патриаршия, като наместник на гръцкия митрополит в България, като игумен на голям столичен манастир и др.
Акцентът в произведенията на Йоан Екзарх е поставен върху въпросите на философията и природознанието. Освен основните съчинения „Шестоднев“ и „Небеса“ до нас са достигнали негови слова, в които вече изцяло преобладава богословското съдържание. „Шестоднев“ е второто по време на написване, но главно по значение произведение на Йоан Екзарх. Досега са известни над шестдесет негови преписа, направени от XIII в. до XIX век. Голямата популярност на това съчинение се дължи може би преди всичко на природонаучното му съдържание.
Някои учени приписват на Йоан Екзарх още и две анонимни слова:“ Слово за Възвисение на кръста“ и „Слово за Успение Богородично“. Изказани са и мнения, че Похвалата на цар Симеон може да е дело на Йоан Екзарх. Много по-сложен, а и по-съществен е друг, досега почти незасегнат от изследователите въпрос – за разкриването на концепциите на Йоан Екзарх не само с оглед на определяне влиянията на първоизворите, но и на оригиналния принос на средновековния български учен, като се има предвид целият комплекс от фактори и условията, при които е било създадено съчинението.
Съчиненията и преводите на Йоан Екзарх са разпространени главно в руската ръкописна традиция. От „Небеса“ и от „Шестоднева“ няма нито един български препис.
