Никола Атанасов – Равашола е роден през 1863 г. в Батак или в Перущица, тогава част от териториите на Османската империя. Живее в крайморските градове Поморие и Бургас. Работи като надзирател на Поморийските солници, пощенски служител и хамалин на Бургаското пристанище. Влиза във ВМОРО и в края на 1902 г. заминава за Странджа с четата на Михаил Герджиков. Използва прякора на френския анархист Равашол. В спомените на съвременниците си Равашола е запомнен с респектиращия си вид и буен нрав. Писателят Петко Росен от лозенградското българско село Ковчас (днес в Турция) пише за него: „Този хъш носеше името на парижкия атентатор, само защото имаше много внушителна външност, та се налагаше, трябваше да носи някакво громко име… Равашола бе висок, много висок.”
Става приближен на войводата Пано Ангелов и влиза в неговата чета. Пано Ангелов Апостолов, известен и като Карабаджаков, е роден на 2 февруари 1879 г. в софийското село Башклисе (тогава част от Османската империя, а днес се намира в границите република Гърция). Произхожда от рода Карите, изселници от Чирпанско и основатели на Башкьой (Башклисе). Прадядо му Ангел е прочут пехливанин, а неговият син Апостол е четник в четата на Ангел войвода и загива край Софлу (днес в Гърция). След Освобождението на България Пано Ангелов и семейството му се преместват в хасковското село Брод. След завършване на основното си образование в Брод учи и завършва Казанлъшкото педагогическо училище.През 1902 г. Пано Ангелов спира да преподава и в Бургас се свързва с Михаил Герджиков, Лазар Маджаров, Георги Кондолов, Левтер Мечев, Никола Равашола, Киро Узунов и други дейци на ВМОРО. През 1902 г. е изпратен в Малкотърновския революционен район с чета, която посещава селата Кладара, Граматиково и Камилите.
В началото на 1903 година е избран за участъков войвода на Сърмашик, Гьоктепе, Стоилово, Калово,Заберново, Моряне, Чеглаик и Конак. Обикаля селата из Странджа, сформира смъртни дружини, прави съзаклятие, събира средства, набавя оръжие. Проявява забележителни организационни качества, смелост, хладнокръвие, честност, в резултат на което четата спечелва доверието на населението и във всички села на поверения му участък се изграждат смъртни дружини, мрежа от куриери и се набавят оръжие и боеприпаси. Набират се допълнително и въстаници от селата. На 20 март/2 април 1903 г., в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, се развива Сърмашишката афера в село Сърмашик (дн. Бръшлян). Укриваща се там чета на ВМОРО начело с войводата Пано Ангелов е предадена на турската власт от местен жител. Вследствие на това, тя е обградена в Балювата къща от 200 души редовна турска войска.Четниците не се предават и въпреки неравенството в силите, приемат боя. Те откриват стрелба по турците. Завързва се лют бой, който трае цял ден. В него загиват геройски войводата Пано Ангелов и неговият помощник Никола Атанасов Равашола. В разгара на боя Пано Ангелов хвърля по врага ръчна граната и предизвиква паника у аскера, което е използвано от четата, за да пробие обръча на турците. Трима четници Георги Мутафов, Атанас Вълканов и Петко Пухов успяват да се измъкнат от селото и се спасяват. Телата на Пано Ангелов и никола Атанасов са изложени за назидание в Малко Търново.Тези героично събития са възпети от войводата на Лозенградския район Яни Попов в песента „Ясен месец“, наричана още Странджанската Марсилеза.
През 1997 г. по повод 100-годишнината на тракийската организация и 94 години от подвига на героите от Сърмашишката афера, в местността Диманова поляна (Бръшлянско землище) там, където е смъртоносно прострелян войводата Пано Ангелов, е издигната паметна плоча.
