Българска култура Традиции и обичаи

Тодоровден

Първата седмица след Сирница е известна като Тодорова неделя. През това време върлува злото, нечист и неблагоприятен период. През това време хармонията в природата е нарушена – върлуват хаос и същества от ,,оня свят“ – това нарушаване на хармонията предшества дългоочакваната смяна на зимата с пролет.

В последния ден от Тодоровата неделя отбелязваме празника Тодоровден, който се мени в календара и винаги е една седмица след Сирни заговезни. Според народните представи, на този ден Свети Тодор забивал копието си в земята, за него връзвал коня си и ходил при Бог, за да се моли за лято.

Обредност през Тодоровата седмица

Първи ден –  Песи понеделник

Първият ден е известен и като Куковден или Кукеровден. Той е и първият ден от Великденските пости, през него не се яде или пие нищо. Несе извършва домакинска работа, за да няма бяс по животните. През този ден се извършва обредно люлеене на кучета, за да бъдат предпазени от заболявания.

През първия ден се извършват и Кукерски игри, в които трябва да участват само мъжете в селото. Те се обличат в животински кожи, а на кръста си носят чанове, в ръце – държат тояги.

Те влизат във всеки дом като стопаните ги черпят, а кукерите играят ситно хоро. Инициацията в кукерските игри е гонене на злите сили и ,,предизвикване“ на берекет.

Вторият ден се нарича Усовски вторник (Черен вторник)

Празнува се в чест на болестта усов. През този ден не се работи, а ако има роден на него – той ще е без късмет. На места деня се нарича и Сух вторник, защото от него започва сушата.

Трети ден – Луда ст(е)яда, Черна сряда

Срядата в Тодоровата седмица е била смятана за един от най-лошите дни през годината. В някои краища на страната се смятало, че лудостта се предизвиква, ако на този ден човека подхване някаква работа.

Четвърти ден – Въртоглав четвъртък
На този ден също не се работи, защото човек получава световъртеж и става зашеметен. Състоянието се дължи на лош дух, който влиза през главата на човека, но може да се прихване и от добитъка и той да умре. За да се предпазят от тази болест – домакинята приготвяла обреден хляб – Мравчена питка.

Пети ден – Черен петък

Петъкът е бил смятан за най-опасен през Тодоровата седмица. Наричан е черен, куц, луд, глух. На този ден не се работи, за да се опазят хората от болести, а реколтата от суша и градушки.

Шести ден  – Тодоров ден

Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.

Най-разпространения обред, свързан с Тодоровден е традиционното надбягване с коне (кушия, тударица). В традиционния обред участват ергените, които се надбягват на равно място. Спечелилият кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, където мома с котле му дава да пие вода, примесена с малко вино. Вечерта всички се събират в дома на неговия стопанин, където се черпят и играят хоро.

На празника момите измиват косите си, за да са лъскави и здрави като конските гриви, а на някои места момченцата биват подстригани за първи път, като се вярва че отрязаните на този ден коси ще израстват дълги и гъсти. 

На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.

Използвана литература:

Борисова, Яна. Български етнокалендар. Милениум – 2012

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language