Традиции и обичаи

Първи Март

Първомартенска обредност 

На първи март отбелязваме един от най-колоритните традиционни български празници – Баба Марта. Наричан още Първа Марта, Стара Марта или просто Марта, празникът е свързван с пролетното затопляне и възраждането на природата. За да може домакинството да се подготви за наближаващата пролет, то трябвало да извърши обреди, свързани с умилостивяването на Марта и да се отбележи подобаващо прехода между зимата, която си отива и пролетта, която идва. Тази връзка може да бъде и намерена като преход и в аграрния цикъл, с някои специфични форми на социализация на индивиди, групи и колективи.

Най-разпространените обреди, свързани с Баба Марта е подаряването на мартеници, приготвени специално за празника. Те били направени от бял и червен вълнен конец, усукан и вързан в двата края. Белият цвят символизирал чистота, невинност и красота, а червеният – здраве, жизненост и любов. С мартеници стопаните закичвали малките дечица, момите, плодните дръвчета, на опашките и шийте на домашните животни. Обичаят се изпълнявал за здраве и плодовитост.

По традиция мартениците се носели докато се чуе кукувица, или се види първи щъркел или лястовица. Когато това станело те се криели под камък, в мравуняк или в полог, за да се плодят домашните животни. На някои места мартеничките се връзвали на млади дръвчета, което в момента е най-разпространената традиция – за плодовитост и берекет. На първи март се правели и гадания за времето през годината, като главна роля в един от обредите била Луната.

На първи март трябва да бъдат извършени и множество други обреди, които да помогнат, с магическо стимулиране на процесите на цикличното обновяване на природата. Това е довело до създаване на система от последователни обредни практики с конкретни предназначения и фунционално-смислови връзки, както и до обособяването на множество вярвания и забрани.

Първомартенско чистене

Първият обред, който се извършвал, бил първомартенското чистене, което започвало още в навечерието на 1 март, но широко разпространено условие е чистенето да става на самия ден преди изгрева на слънцето. То обхваща изтърсване, изтупване и проветряване на дрехи и тъкани, измитане на къщата, двора и стопанските помещения в него, както и изчистване на комина, замазване на процепи, дупки и други появили се отвори в къщата. Обредът се извършвал от ,,ритуално чисти жени“, тоест стопанката на къщата – най-възрастната жена или на места, млада мома, която метяла двора и къщата, след това събирала сметта, в която се вярвало, че се крият лошите домашни духове. Асоциацията е плодородие, цикличната обновителност на природата, започваща с първия мартенски ден и премахването на старото, лошото и идването на новото и доброто. От практична гледна точка първомартенското чистене било използвано за изгонването на бълхи от къщата и било наричано с магическа формула от типа на ,,Вън бълхи – вътре Марта!“.

Първомартенски огън

Първомартенското чистене често се смесва с паленето на огън. Основна причина е сметта, която трябва да бъде изгорена. Обредът е бил наричан ,,палене на мерта“. На първи март стопаните взимали слама от плевнята или яхъра и я палели, като сламата наричали ,,марта“ и я прескачали, за да няма бълхи през лятото. Разпространено условие на огъня, запален през първомартенския ден било той да пуши, като това било очистителна и предпазно-отблъскваща функция. Прескачането на огньовете ставало с двата крака едновременно, като било практикувано предимно от децата, но в редки случаи и от възрастните жени. Посоката на прескачане била на изток или към изгряващото слънце. На места имало изисквания при прескачането да си усмихнат, или докато прескачаш – да го направиш на кръст, за здраве.

Първомартенския огън имал и функция да имитира и продуцира ,,божествения огън“, т.е. слънцето, с оглед неговото символично въвеждане в къщата. Това значение е част от култа към слънцето, който в началото на пролетта бил много силно изразен от редица обреди и обичаи.

Изгонване на бълхи и предпазване от змии

Изгонването на бълхи и предпазването от змии на 1 март е относително самостоятелна обредна практика, която е във връзка с някои допълнителни изисквания. Обредното им гонене се основава на това, че щом настъпи пролет, змиите излизат от зимното си жилище на ,,видело“.

Изгонването се изпълнявало в навечерието на 1 март или рано сутринта преди изгрева на слънцето. Практикувало се в пределите на дома и било магическо изчистване и предпазване на своето пространство. Тази практика е изпълнявана от деца и по-рядко от майките им или други млади жени от къщата.

Използвани за обреда били звънци или чанове, тенекиени или други железни предмети, камъчета, мартеници, жив въглен на керемида, бъзова цев, тояги и други. Самата практика с тези предмети представлявала магическо действие с предпазно-очистителна функция. То било своеобразен синоним на магическо гонене на злото и предпазване от него. Било митично обвързано с аграрното благополучие и това на дома и човека.

Изгонването е символизиране на гоненето на злото, премахването на потенциални вредители и въвеждането на Марта като символ на обновяващото се начало.

Изнасяне на червени тъкани и дрехи

Със своята охранително-продуцираща функция, изнасянето на червени тъкани и дрехи е и в центъра на първомартенската обредност. Изнасянето на червените тъкани може да бъде свързано и с предпазването от змии, така и с магичен способ на охранителна функция.

Изпълнителите на обреда са жени, без значение тяхната ритуална чистота. Може да се каже, че в случая е налице асоциация между цветовия белег на тъканите и биоцикличната природа на жената. Практикуването на обреда било рано сутрин, преди изгрева на слънцето. Най-важният смисъл тук е съдействието или противодействието на въвеждане на Марта като еманация на доброто или злото. Тъмнината, преди изгрева се явява сакрален белег на времето, през което отрицателните сили на Марта могат да бъдат обезвредени, а на тяхно място може да бъде заложено положителното, доброто начало.

Червените тъкани и дрехи са били поставяни пред къщата, или в двора, или на оградата. Можело да бъдат срещнати и върху стопанските постройки, върху дървета, на прът или върлина пред къщата, на вратата, на покрива или на стрехата. Били избирани, заради фунционалността на местата – обикновено свърталища на нечисти и лоши сили или духове, вредители за дома.

Избраните тъкани били памук и вълна, платна, черги, постелки, парцали, вълнена или копринена прежда, памучна или конци. Изнасяните дрехи – женски – забрадки, рокли, елечета, престилки и кожуси, а мъжки – само пояси, което е свързано с устойчивостта на дрехата, за да бъде ефективна за предпазване – тя трябва да бъде постоянна част от костюма.

Първомартенската обредност е един цикъл, който има предпазна функция, която идва на мястото на зараждащата се пролет и началото на аграрната година. Намира там не случайно – тя трябва да бъде изпълнена, за да може годината да бъде започната подобаващо и сигурно – без страх от змии, гущери, със здраве и берекет. Затова и е една устойчива във времето традиция, която успешно си е запазила мястото в нашия съвременен живот, който е продукт на тези обичаи и обреди. Изпълняването на горепосочените обреди трябвало да доведе до добра реколта и плодовитост, които са били много важна и неизменна част от живота и всекидневието на нашите предци.

Борисова, Яна. Български етнокалендар. Издателство Милениум, 2012

Миков, Любомир. Първомартенска обредност. ДИ Септември, София, 1985

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language