Автор: Петя Косева, Магистър по Възраждане и Памет към СУ „Св. Климент Охридски“, докторант към Университет Юстус Лийбиг в Гийсен, катедра История и културология. (Justus-Liebig-Universität Giessen, Lehrstuhl für Geschichts- und Kulturwissenschaften ), член на International Graduate Centre for the Study of Culture, Giessen
През средата на XIX век в Османската империя, включително в нейните населени с българи части, настъпват редица промени от институционален характер. В рамките на мащабна затворническа реформа, османските власти построяват нов затвор във Велико Търново през 50-те години на века. Реформата в затворническото дело започва да си пробива път след приемането на наказателния кодекс от 1851 г. (Kanun-ı Cedid) и става особено осезаема след въвеждането на Имперския наказателен кодекс от 1858 г. (Kanun-ı Cedid). Затворът се превръща в основна мярка за наказание за различни по типа си закононарушения и османското правителство предприема строежът на редица затворнически сгради в по-големите градове на империята. Като важен административен център в границите на Видинския еялет от 1846 г. и на Дунавския вилает от 1864 г., Велико Търново неизбежно попада в обсега на имперската програма за реформи. Така градът се сдобива със собствено затворническо учреждение.
Дълго време погрешно се смята, че Търновският затвор е построен през 1861 г. и започва да работи през следващата година. Това неправилно датиране се дължи на факта, че българските историци и музейни специалисти дълго време се основават единствено на спомени, свързани с въстанието на Хаджи Ставри от 1862 г. и смятат, че участниците в това въстание са първите затворници, пратени в новата наказателна институция. През 90-те години на XX век Тянка Минчева коригира тази дата, позовавайки се на по-ранни източници, а именно на спомени свързани с делото на българския хайдут и революционер Филип Тотю. От тях става ясно, че затворът във Велико Търново със сигурност е бил функциониращ през 1854 г.
Великотърновският затвор е от типа наказателни институции, презназначени за временно лишаване от свобода, според типологията на Османският наказазателен кодекс от 1858 г. Член 34 от въпросния кодекс регламентира, че временното лишаване от свобода обхваща период от 24 часа до три години. За по-дълги присъди се предвижда затвор от типа кюрек – затваряне под тежък трудов режим, или затваряне в крепост.
Много български революционери от времето на Възраждането преминават през Търновския затвор. Така той намира място в спомените и дневниците на борци за национална независимост като Захари Стоянов, Михаил Греков, Иван Докторов и Никола Обретенов. Османският затвор е издигнат непосредствено до правителствената сграда, т.нар. конак, и Иван Докторов например споменава, че „зад правителственото здание, от долната страна към реката Янтра е построен твърделът за затворниците”. Затворът представлява масивна постройка от камък с четириъгълна форма с размери 20/21 м. и височина на зида 11 м. от южната страна. Сградата е ориентирата в посока североизток-югозапад, като от южната страна се разполагат три етажа, а от северната само един, поради специфичния стръмен терен на Велико Търново. Затворът разполага с външен и вътрешен двор, като последният е служел като място за разходка на затворниците.
Според сведения на арестанти от 70-те години на XIX век Търновският затвор е имал осем отделения (кауши), разположени по четири на два етажа. Четири от каушите са се намирали от източната страна на сградата, а другите четири – откъм западната. Подът на първия етаж е бил постлан с каменни плочи, а на горния е бил покрит с дъски. Между отделните кауши на двата етажа са направени широки по два метра коридори, като в средата на всеки коридор се е разполагал по един салон. Вратите на килиите са били дебели и захванати на стените, като на всяка врата е имало малък прозорец, обкован с железни пръчки. В единия край на коридора на долния етаж се е намирала стаята на надзирателя.
Освен със споменатите кауши, сградата на затвора в Търново е разполагала и с една подземна тъмница, т.нар. кюмюрлюк, към който е водело стръмно дървено стълбище. В тази част на затвора са били временно затворени революционери като Никола Обретенов и Захари Стоянов. Обретенов пише, че е бил заключен „в най-долния етаж на зданието, което беше една дупка, гдето вместо прозорци, имаше само мазгали, колкото да се подаде през тях пушка”.
Като изключтим това подземно отделение, затворническите помещения в Търновския затвор изглежда са били с по-висок стандарт отколкото други затвори на Дунавския вилает. Захари Стоянов, който съумява да премине през множество османски затвори, посочва например, че „в сравнение с ловченския „парцал” търновският затвор, може да се каже, че беше доволно удобен”.
Търновският затвор действа като османска институция до 1878 г. След подписването на Санстефанския мирен договор той продължава да работи по предназначението си до 1954 г., но вече като българско наказателно учреждение. През 1956 г. Министерството на културата на правителството на Отечествения фронт взема решение Търновския затвор да бъде превърнат в музей, посветен на политическите престъпници от периода преди 9 септември 1944 г. и на дейците за национално освобождение от втората половина на XIX в. Така през 1960 г. Регионален исторически музей – Велико Търново се сдобива с нова експозиция, която преминавайки през няколко затваряния и изменения, продължава да съществува и до днес.
Библиография и архивни източници:
Докторов, И. Записки по движенията на първоначалните доброволчески чети в Сръбско-турската война и подробно описание на неизвестната до сега чета от 51 человека, която се движела с цел да търси четата на Хр. Ботева и се присъедини към нея: През 1876 год. София-Пловдив: Дружествена печатница „Единство”, 1891
Кънчева, Т., Йорданов, Д. Затвор-музей: Велико Търново. Варна: Славена, 2004
Минчева, Т. Единственият затвор у нас, превърнат в музей, е във Велико Търново. – В: Град Велико Търново и околностите му в историческата ни памет. Киев: Издателство Основа ООД, 2013
Обретенов, Н. Дневници и спомени (1877-1939). Веселина Дюлгерова (съст.) София: Издателство на Отечествения фронт, 1988
Стоянов, З. Записки по българските въстания. Книга втора. София: Изд. „Захарий Стоянов”, 2007
Писмо от Министерство на културата до Окръжния народен съвет, Отдел Култура, от 3.12.1956г., РДА-Велико Търново, Ф. 547, оп. 1, а.е. 1335, л. 2.
Bucknill, J.A.S. and H.A.S. Utijian, The Imperial Ottoman Penal Code. A Translation from the Turkish Text. London: Oxford University Press, 1913
