Легенди и предания

Легенда за Шешкинград

Шешкинград е малко миньорско селище, разположено нависоко в Твърдишкия Балкан. Наличните данни сочат, че районът на Твърдица е обитаван от най-дълбока древност. Разкрити каменни оръдия на труда в околните пещери („Пчена, „Свирчинашката“, „Богомилската) свидетелстват, че по тези места са живели първобитни хора от каменната епоха. Първото досега известно поселище на територията на Община Твърдица е датирано от новокаменната епоха.
 Градчето е наречено на името на крепостта Шешкинград, намираща се под хижа Чумерна. Според войводата Панайот Хитов, записал преданието за защитата на крепостта „Шешкинград“, от непристъпните висоти на планинската крепост, българите, предвождани от последния български цар Иван Шишман,управлял през 1371-1395, героично отблъскват турските атаки. В кървавата сеч загива един от шишмановите войводи – Шишкин. По неговото име старото кале носи и досега името „Шешкинград“. Местните турци пазели преданието, че в тази страшна битка българите унищожили около 11 000 еничери.
    Сведенията за този период са твърде оскъдни и имат предимно легендарен характер. Турският хронист Мехмед Нешри в „Книгата за описанието на света“ пише: „В страната на Сосманоз (Шишман) се намират всякакви блага, повече, отколкото в другите области…тя има повече от 30 крепости“. Както е известно, през 1365 г. по времето на султан Мурад I (1362-1389), османските войски завлядяват Нова Загора, през 1371 г. пада Одрин и Карнобат, а в 1387 г. Али паша влиза в Сливен.
    Историческите извори сочат, че към Твърдица са били съсредоточени големи сили на противника – около 30-хилядна османска войска, но били насочени към Търново, за да превземат столицата на българите, при което в Сливен останали 5 000 войници. По такъв начин разоряването на Твърдица е отложено за няколко години. Според местния краевед Тодор Стоянов, който се позовава на „Кондиката на Твърдишката църква“ османлиите превземат селището шест години след падането на Търново (1393 г.).
    Първата схватка в Твърдица между турци и българи станала в района на днешния Ловен дом, където и досега личат старите отбранителни съоръжения. Сред защитниците на крепостта надделели мирните селяни – жители на Твърдишкия район, включващ селищата от Бинкос до Гурково. Българите били принудени да отстъпят на 8 км навътре в планината, като се укрепили на изгодна естествена позиция – голяма и труднодостъпна височина.
    Останки стоят и от средновековната крепост „Шешкинград“, която е изградена на естествено защитено скално възвишение.За естествена защитна стена са служели отвесни скали, високи на места до около 10 м и ограждащи възвишението като венец, висок на някой места до около 10 m. По всяка вероятност тази крепост е имала градски функции. Може би тук и в средновековието е имало рудници. Шкорпил, който е обикалял тези места през 1885 г. нарича укреплението „Шишкин град ики къпалар“ т.е. „Шишкин град с две врати“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language