Църкви и манастири

Осеновлашкият манастир

Един от най-интересните манастири по българските земи -Осеновлашкият манастир „Рождество Богородично“ , известен още като „Седемте престола“, е разположен на 5 километра южно от гара Елисейна. Изграден е на една от извивките на Габровница в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население „Латинско кале“.Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлашкия манастир са едно четириевангелие с приписка от 1511 г. и един служебник от 1554 година.На два пъти – през 1737 г. и в началото на XIX в., манастирът е ограбван и разрушаван от турците. Обновяван е съответно през 1770 и през 1815 г. със средства на околното население.
Манастирът е построен на тераса над реката. Според преданието седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков дол, Желен и Лакатник. За тяхната отбрана селяните някога възстановили римските крепости в района „Калето“ и „Мелнишки камък“. На „Калето“ имало езическо капище, което било превърнато в малка църквица и тя била преместена край реката. Това била първата сграда на манастира „Седемте престола“.Има спор дали той е основан през ХI или през ХIV век. Легенди го свързват манастира с името на Петър Делян и неговото въстание през 1040 г. срещу византийското владичество. Неговият трети брат се заселил в Пазарджишко, където приел монашеското име Георги. При нахлуването на печенегите той отишъл при втория брат Дамян във Враца, където взели решение да построят „Седемте престола“. Двамата станали първите манастирски ктитори. Съществува твърдение, че самият Петър Делян завършил живота си тук и бил погребан в манастирската църква.Със сигурност манастирът е съществувал през ХVI век. Това се доказва от преписките в четвероевангелие в библиотеката му от 1511 година.Манастирът е един от четиринадесетте манастира около София и по време на турското робствп е бил духовен и религиозен център с особено важна роля. Заради това през 1737 г. по заповед на султан Махмуд I “ Безбожни” е опустошен и сринат до основи.Възстановяването му от троянския майстор Стоян станало едва 50 години по-късно, но и новата сграда не просъществувала дълго – турците отново разрушили манастира. Днешната седмопрестолна (със седем параклиса) църква била построена едва през 1815 година. Запазен е ктиторски надпис от 1868 г., в който се казва, че куполът на църквата е изографисан със средства, предоставени от Димитър Алексов и Ангелко Митрев. Големият дървен полилей в църквата е съставен от 15 отделни разкошно резбовани части и виси под купола на църквата. Известен е сред специалистите с името „Хоро“. Големите олтарни икони са на троянския зограф Стою от 1770 година.
В миналото входните врати на манастира били железни и били взети от руините на близката крепост „Калето“.Манастирското клепало било изковано през 1799 г., а желязото за неговата изработка е взето от вратите на „Калето“. Това станало по идея на Св. Софроний Врачански. Той прекарал скрит тук 14 дни заедно със спътниците си от монашескато братство на близкия Черепишки манастир, гонени от черкези. На това приказно място се вдъхновява и Иван Вазов да напише баладата си „Клепалото бие“.
В манастира се намира и гробът на писателя и поет Светозар Димитров, известен под псевдонима Змей Горянин

Манастира през 1912 година на изображение от картичка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language