През 889 г. княз Борис I се оттегля от престола и става монах в манастира „Св. Панталеймон“. За мотивите на това уединение в изворите има две версии. Немският летописец Регино (X в.) и следващите го западни хронисти отдават решението на княза на голямото му храстиянско благочестие и почит към Бога с обладалия го силен религиозен мистицизъм и стремеж към покаяние. Охридският архиепископ Теофилакт посочва като причина факта, че Борис го сполетява тежка болест. Едно от възможните обяснения на такова решение според новата историография е желанието на владетеля да бъде по-полезен в духовните дела. Според друго мнение той иска да види как ще бъдат доразвити заложените вече идеи в управлението на държавата.
Според обичайния принцип властта е поверена на най-големия Борисов син – Владимир-Расате (889-893). По възраст го следват Гавраил, Симеон и Яков. Владимир оглавява похода срещу сърбите, което означава, че е роден преди покръстването. Отрасва в езическия период. Вероятно за това у него остава афинитета към езическите вярвания.
През 892-893, г. е сключен българо-немски договор, който е насочен срещу Великоморавия. По всяка вероятност договорът има антивизантийска насоченост. В желанието си да се откъсне от Византия и от нейното политическо влияние княз Владимир приема инициативата на немския крал Арнулф и търси опора в Немското кралство и Папството.
Борбата срещу византийското политическо и църковно-религиозно влияние в държавата се насочва от някои среди (част от аристокрацията) към връщане на езическите вярвания и обреди. Според съвременниците князът става изразител на тези настроения и започва с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обичаи. Косвени сведения за появата на езическа реакция в „Учителско евангелие“ от Константин Преславски. Започва разрушаването на църковни храмове и постройки. На преследване са подложени както духовенството, така и новопокръстения народ.
Антивизантийската политика на княз Владимир-Расате, която е съпътствана и с опит за езическа реакция, претърпява провал. Тя има сравнително слаба подкрепа. Може да бъде определена като временно избухване на притихнали опозиционни сили.
През есента на 893 г. старият княз Борис напуска манастирската обител и с помощта на верните си боили успява да осуети по-нататъшните намерения и действия на първородния си син. Владимир-Расате е принуден да се откаже от престола. Той е ослепен за назидание в затвора. След неговото сваляне на престола се възкачва третия Борисов син – Симеон.
