Малко известен факт е, че в строежа на един от най-красивите средновековни християнски храмове в Солун, днес обект на ЮНЕСКО, има българска „следа“. В него са запазени два надписа от септември 1028 г., които упоменават ктитора, с чиито средства е построена църквата, Христофор, протоспатарий (византийско почетно звание) и катепан на Лангобардия (главен военен командир и администратор на византийска Южна Италия), както и неговото семейство – съпруга Мария и деца Никифор, Анна и Катакала. Информацията от надписа кореспондира добре с тази от историческите съчинения, от които знаем, че в периода 1028–1029 г. начело на византийска Италия е протоспатарият Христофор, наречен в една хроника „Христофор Българина“ (макар и изписано некоректно като „Вургарис“). За неговата дейност там се знае малко. Според известното Христофор е претърпял поражение от арабите от о. Сицилия край днешния град Реджо ди Калабрия. Това несъмнено предизвиква неговото отзоваване през 1029 г., след което следите му се губят.
Около Христофор има много неизвестни и много предположение. Изказана е хипотезата, че той е принадлежал на българската царска династия, но тя почива единствено на личното име, което съвпада с това на бащата на царица Мария-Ирина Лакапина, съпруга на българския цар Петър Ι (927–969). Кога е започнал службата си в империята Христофор – дали още преди падането на България под византийска власт (1018 г.) или след това – също не е ясно. Наличната информация сякаш накланя везните в полза на първото, като е напълно възможно родът му да е бил с български корени, но предците му от поколения да са живели и служили във Византия. Построяването на храма в Солун пък говори за връзки с този важен административен, военен и търговски център на империята.
Църквата днес е известна с по-късното си име „Панагия тон халкеон“ („Св. Богородица на медникарите“). Как е била наричана във времето на построяването си не е ясно, но със сигурност и тогава е била посветена на Богородица, тъй като това е изрично упоменато в двата запазени надписа. По план представлява триапсидна кръстокуполна църква с притвор, като е увенчана от три купола – два по-малки за притвора (нартекса) и един по-голям за основния кораб (наос). Вероятно в оформената на северната стена ниша се е намирал гробът на самия Христофор.
Превръщането на храма в джамия през османския период го е запазило от унищожение. Затова пък от оригиналните стенописи не е оцеляло много. Установени са поне два периода на зографисване – първоначален от времето на ктитора Христофор и по-късен – от XIV в.
Автор: д-р Симеон Антонов, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“
