Легендата разказва, че змеят грабнал на връх Великден от хорото най-хубавата мома Стана. Отнесъл я под селото в Змейова дупка и там я направил своя невеста. Стана вече чакала дете, когато веднъж змеят полегнал на пролетното слънце в скута на невястата си, за да подремне. Заръчал и ако види в небето облаче, да го събуди. Змейовата невяста видяла облачето, но и дожаляло да събуди змея. Скоро облакът станал голям и буреносен. Стана разбрала, че е сгрешила, опитала се да събуди мъжа си, но той спял дълбоко. Накрая заплакала, една сълза паднала и го събудила. Било вече късно. От облака излязъл Беласишкия змей.
Докато Пиринския змей влезе в пещерата да си вземе боздугана, чуждоземния змей гръмнал, пробил отгоре пещерата – дом на змея и го убил. Змейовата невяста Стана останала вдовица. Едно овчарче я открило. Казало на баща и и той направил стълби, свалил я от пещерата и я прибрал у дома. Не след дълго се родило и детето. То било необикновено голямо, силно и с крилца под мишниците. На три години вече било толкова силно, че ходело с дядо си в планината, да берат дърва. Веднъж казало на дядо си, че иска от него да отиде в Серес на пазар и да му купи лой, която да направи на топки. Дядото го направил за внука си. После детето казало на дядо си, че има да води борба със змея, който е убил баща му и се е настанил в езерото на върха на Пирин планина, до връх Ореляк. Дядото се уплашил и го съветвал да не се бори със змейовете, защото те са много силни. Детето обаче било непреклонно. Уговорило дядо си да отиде с него до езерото. Влязло вътре, като преди това му поръчало: ако видиш над водата син пламък, хвърли една топка лой. Ако видиш да излиза бял пламък – нищо не хвърляй. Дядото това и направил. Накрая детето-змей излязло от водата, носейки джигера (черния дроб) и сърцето на победения от него змей – убиецът на баща му. Изпекло ги и ги изяло. Заедно с победения змей изчезнала и водата от езерото – така се появила местността „Сухото езеро“ – южно от вр. Ореляк. Младият пирински змей останал там, на върха на планината. Заселил се на Чаушката скала и според местните народни вярвания, до днес пази землището на с. Пирин. Около върха дори и в ясно време се вижда едно малко облаче. Срещу това си задължение – на пазител на селското землище змеят си избирал най-хубавите моми от селото за жени. Всички те били от Динчовия род. Когато правели къщата си, той им помагал, според местната легенда той докарал и поставил огромните каменни блокове, тежащи поне по половин тон, които лежат в основата и и могат да се видят и днес. Самата къща е в лошо състояние, но като цяло все още е здрава – архитектурата и е във възрожденски стил.
