Легенди и предания

Легенда за българското знаме

Според една по-малко разпространена легенда, нашият трибагреник е обгърнат от романтизъм, който е пряко свързан с бойната слава на армията ни. Цветово, знамето е свързано с древната българска войска. Лявото й крило е имало завързани бели лентички на копията. Това били леко въоръжени конници, които се славили със своята бързина и изненадваща атака. Дясното крило било съставено от тежко въоръжена конница, която имала завързани червени лентички. В средата били разположени елитните български войски, със зелени ленти на копията. Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.

Българското знаме за първи път трибагреникът с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално е използван през 1861-1862 г. от Георги Раковски при съставянето на двете Български легии в Белград. Той е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци – участници в Руско-турската война. По-късно четата на Филип Тотю носи флаг, в който трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Официално знамето – бяло, зелено, червено – е утвърдено от Търновската конституция като национален флаг на България.

Независимо какво е било българското знаме през годините, то никога не е пленявано в битка и никога не е било трофей.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Language