Тъмни времена настанали за свободните българи. Османските орди превземали крепост след крепост и поробвали гордите ни предци. Дошъл ред и на Петричката крепост.
Между защитниците на българската твърдина имало и една чудно хубава девойка, която през цялото време развявала зеленото знаме на свободата. Синът на бея, който обсаждал крепостта, харесал девойката и поискал да я има в своя харем. Изпратил той скъпи дарове – антерии с елмази, с думите:
-Войводко, предай крепостта, меча и себе си!
Даровете били върнати. Тогава турците решили да подпалят калето.Като пламне всичко, заедно с бягащите ще излезе и лъчезарната красавица– мислили си те. Но в защитата на род и родина нито един от старите петричани не напуснал крепостта.
Всички загинали в горящото кале, сражавайки се до последния си дъх. Застанал до тялото на обгорялата девойка, беят наредил тя да бъде погребана и на гроба и да бъде засято червено цвете, алено като кръвта й, а и достойно за нея: и до днес крепостта, чийто защитници загинали с чест, се нарича “Гяур калеси” или “Крепостта на българите“.
Гербът на Петрич има формата на щит. В долната част се виждат зъберите на средновековна българска крепост. В горната – на тъмен фон, със светли букви – е изписано името на града – Петрич. Централната част на герба е заета от изправената фигура на жена, сякаш израсла от зъберите на крепостта, с ясно изразен призивен жест. В буйно разветите ѝ коси е вплетен червен божур, какъвто цъфти около крепостта, наричан само от петричани ханъм чичек – цвете на девойката.
