Според едно местно предание, гробът на великия скитски воин Атила, тайно е пренесен от Панония до горното течение на река Лом и там е погребан в три ковчега (златен, сребърен и железен) от петте му сина (Уто, Дунгезих, Емнецар, Улсиндур и Усколм). Гробът му бил някъде под един от талвеците на тогавашните реки Горен Лом и Златичка. От този район била майката на повечето от тях – царица Керка. Тогава трасето на реката между Горни и Долни Лом се е разделяло на две корита – източно и западно. Разделянето е било над сегашната Бела стена, до пещерата „Водни печ”. Сегашното „Суо полье” е било остров в езеро, образуван от реките Лом и Златичка. Над него са стърчали хълмовете „Руменъц”, „Савичова чука”, „Запад” и „Чуката”, с двете пещери „Суи печ (леви и десни). Според друго предание гробът бил в лабиринтта на някоя от пещерите. В последствие, синовете са се заселили наоколо.
Синовете били: Уту (Уайт) – умния, се е заселил между реките Алмус (Лом) и Утос (Вит); Дунгизих (Пухокосия), е станал владетел на Гъмзиград ( в околностите на Зайчар-Сърбия); Емнецар – се е заселил в подножието на Балкана (до Хемус); Улсиндур (Златодвер) се заселил в сегашното Кулско; Усколм се заселил в равнината между реките Огоста и Искър.
