До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Стенимахос. През 1934 година е преименуван в чест на цар Иван Асен II на Асеновград. Над самия град се намират останките от Асеновата крепост, стара крепост, която при цар Иван Асен II е подсилена и е превърната във важен военен пост в отбраната на южните граници на Второто българско царство.Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и ромския етноси.
Едно по известно тълкуване за старото име на Асеновград – Станимака идва от една легенда. Според нея в Асеновата крепост се е крил последният християнски цар Костадин. Докато стоял в крепоста, а майка му пържела риба, дошъл един войник и му съобщил, че крепостта е под обсада и скоро ще бъде превзета, но той не повярвал. Войникът идвал няколко пъти със същата новина, но царят казал, че когато рибата в тигана оживее, тогава той ще повярва. Изведнъж рибата оживяла и царят, казал на майка си: „Стани, майко, да бягаме” и оттам „стани, майко” се превърнало в Станимака – старото име на Асеновград.
