Хан Маламир се възкачва на престола през 831 г. и управлението му продължава само пет години. То се характеризира с ново териториално разширение на България и с продължаване на гоненията срещу християните. Тъй като по това време Маламир е малолетен, негов регент и съвладетел е кавхан Исбул. Ролята на Исбул като водеща военна и политическа фигура и реален управник на България по онова време на управлението на хан Маламир и началото на царуването на хан Пресиян е значителна. Фактически българската политика е направлявана от кавхан Исбул.
Още в самото начало на своето управление през 832 г. хан Маламир подновява мирния договор с франките, сключен от баща му Омуртаг през 829 г. Спорна е годината на войната на хан Маламир с византийците в Тракия. Според едни историци тя е през 832 г., а според други – през 836 г. Ходът на войната и преговорите с Византия също не са съвсем ясни. Според Васил Златарски след кратки сражения се сключва мир. Византия отстъпва на България Пловдивско и Родопите, а Маламир отстъпва Одринска Тракия. Според Петър Мутафчиев размяната с Пловдив е невъзможна, тъй като този град е в границите на България още при Омуртаг.
Хан Маламир продължава гоненията срещу християните. Той се отнася сурово към брат си Енравота и заради симпатиите му към християнството го наказва със смърт. Енравота става първият мъченик за христовата вяра.
Развитието на строителството и изграждането на столицата Плиска продължава и при хан Маламир. Известен е един надпис, който съобщава, че дейният настойник и помощник на хана – кавхан Исбул построява водопровод в Плиска и го подарява на хана.
За съзнанието на приемственост у българските владетели и в частност у хан Маламир говори т.нар. „Маламирова летопис“. От нея се вижда, че владетелят знае и историята и тенденцията в развитието на българската държава.
