През 803 г. на българския престол се възкачва хан Крум. Той поставя началото на нова могъща династия, която управлява България почти до самия край на X в. Предполага се, че Крум произхожда от панонските българи. Ето защо става логичен фактът, че още в самото начало на своето управление, той насочва погледа си към Панония, към земите на загиващия под ударите на франките на Аварския хаганат. През 803 г. франкският император Карл Велики разгромява аварите и завладява голяма част от западния дял на аварската държава. Хан Крум използва отслабването на Аварите и присъединява през 805 г. към България източната част на Аварския хаганат Трансилвания, Карпатите и голяма част от Панония. По този начин са завладените, които имат важно стопанско и стратегическо значение. Така са постигнати две цели. От една страна е спряна франкската инвазия на изток. От друга българската държава придобива територии, които са богати на сол и желязна руда, ценени през Средните векове. Покорени са славянските племена: тимочани, абодрити и браничевци, живеещи западно от р. Тимок. Извършените завоевания утвърждават положението на България в Централна и Източна Европа.
Енергичната външна политика, водена от хан Крум силно разтревожва управляващите в Константинопол. Старата амбиция и цел на византийците да покорят България отново излиза на дневен ред сред управленските кръгове на империята. Император Никифор I Геник (802-811) бърза да нанесе удар на своя северен съсед и през 807 г. предприема поход срещу България. Той обаче е осуетен, поради разкрития заговор срещу императора и несигурната обстановка в Константинопол.
Враждебните действия на византийците дават основание на хан Крум да предприеме ответен удар. Към 808 г. българите пресрещат, разбиват и ограбват по долното течение на р. Струма един византийски отряд, който носи заплатите на войниците от местния гарнизон на стойност 1 100 литри злато.
През 809 г. хан Крум обсажда ключовата крепост Средец, която е предмостието към македонските земи. Има две хипотези за падането на града. Първата е, че той е превзет с хитрост, вследствие увещанията на хан Крум и предателство от защитниците на крепостта. Втората е, че той е превзет с щурм след тежки сражения, тъй като по археологически път са открити побойни в крепостната стена, нанесени от външната страна. В подкрепа на втората хипотеза говори и фактът, че след падането на града, Крум се отнася жестоко с пленените византийци. Той избива целия гарнизон от 6 000 войници, пленени аристократи и част от населението. Възможно това да е била показна акция за сплашване на непокорните византийци, с оглед на по-нататъшните му акции в Тракия.
Действията ма Крум предизвикват очаквана реакция в Константинопол. Император Никифор I не може да отговори веднага на Крумовите набези, тъй като по това време има проблеми в Мала Азия с арабите на Харун ал Рашид, а с франкския император Карл Велики спори за бившите римски провинции Западен и Източен Илирик. Поради това, както и поради множеството заговори срещу него, той не успява да отговори по-бързо на българските военни действия. В началото на 811 г. Никифор I започва поход срещу България. Хан Крум е много изненадан от византийското напредване към България и тъй като е неподготвен да отговори на удара, той изпраща пратеници с предложение за мир при пограничната тогава крепост Маркели, където се намират по това време византийските войски. Императорът, уверен в своето превъзходство, отхвърля предложението. Тъй като главните старопланински проходи са добре охранявани, византийската армия се принуждава да потърси обходни пътища, по които скоро се озовава в Мизия. Тук тя е пресрещната от „12 000 отбрани българи“, но те не успяват да спрат устрема на неприятеля.
Пред стените на столицата хан Крум прави отчаян опит да спре нашествениците с армия от 50 000 души, но тази лошо обучена войска не издържа на вражеския удар и отстъпва. Никифор I влиза в столицата Плиска като победител. Тук при него пристига за втори път делегация на българския хан, който предлага на императора да се задоволи с постигнатото и да се оттегли мирно във Византия. Възгордяният от своята победа Никифор отказва. Междувременно византийците подлагат на разорение и разграбване столичния град, който е преименуван от императора на Никифоропол. Разрушен е дворецът на българските ханове. На 23 юли император Никифор I напуска Плиска. Първоначалните планове на императора са да поттегли към Сердика, но постепенно той е завладян от страхове, тъй като разбира, че Крум е преградил обратния му път.
Междувременно хан Крум с голяма бързина организира армията си. Според Теофан той извиква на помощ славяните от „околните Славинии“, призовава под бойните знамена и пленените през 805 г. авари, въоръжава даже „жените по мъжки“. Така се достига до голямото поражение на византийците във Върбишкия проход. Императорът е убит. Престолонаследникът Ставракий тежко ранен едва се добира до Константинопол. Поражението на император Никифор I намира широк отзвук в тогавашния свят. Теофан разказва, че византийският император е обезглавен и от неговия череп е изкована сребърна чаша, с която вдига „наздравица“ със славянските велможи, като по този начин е целял да получи и силата на Никифор. Според прабългарската вяра в „орендата“ – специфична сила, която се съдържа във всички предмети. Тя може да преминава от един в друг предмет, от предмет в човек и обратно.
След разгрома във Върбишкия проход във Византия настъпва кратка политическа криза. Първоначално на престола в Константинопол се възкачва Ставракий, но след няколкомесечно управление умира и на негово място на византийския престол застава мъжът на сестра му Михаил I Рангаве (811-813). Византийските автори не са единодушни за причината за смъртта на Ставракий. Според едни той е умира от раните си, получени във Върбишкия проход, а според други е убит от хора на Михаил I.
Самочувствието, с което хан Крум се сдобива, както и откритите враждебни демонстрации от страна на новия василевс Михаил I, кара българския владетел да започне настъпателна и агресивна политика спрямо Византия. Сраженията се поемат на широк фронт – от Югоизточна Тракия до долината на р. Струма. През 812 г. пада град Дебелт, а жителите му са преселени в земите на „Отвъддунавска България“, в близост до делтата на р. Дунав. Това е началото на провежданата от Крум т.нар. „изселническа политика“, която от една страна има за цел да дегърцизира, респективно да славянизира Тракия, с оглед на едно по-нататъшно разширение в тази посока, а от друга спомага за защитата на североизточните граници от нахлуващите в северночерноморските степи варварски племена. Същата съдба сполита още близо 10 000 жители на Тракия, между които и невръстният бъдещ император Василий I Македонски.
Въпреки че съотношението на силите в Тракия е в полза на хан Крум, император Михаил I се опитва да промени по някакъв начин своето положение. Ето защо той отхвърля предложението на делегацията начело със славянина Драгомир, която Крум изпраща с предложение да се поднови мирния договор между империята и България от 716 г. В отговор на този отказ в края на 812 г. българският владетел превзема важната черноморска крепост Месемврия. Тук в ръцете на българите попадат 36 медни сифона за изстрелване на прочутия „гръцки огън“, оръжие, което византийците са пазели в дълбока тайна. На 22 юни 813 г. византийците претърпяват ново поражение при крепостта Версиникия, превзета от хан Крум, което отваря на българите пътя към Константинопол и коства трона на Михаил I Рангаве. Месец по-късно на 17 юли 813 г. Крумовите войски се намират пред византийската столица. След като разбира, че е трудно да превземе без допълнителна подготовка византийската столица. Крум пожелава да преговаря за сключване на примирие с новия император Лъв V Арменец (813-820). Императорът решава, че е настъпил моментът българо-византийският конфликт да бъде решен в полза на Византия без война. Лъв V устройва засада на българите. На тази среща хан Крум отива с малка охрана и е придружаван от кавхана, зет си – византиеца Константин Пацик и своя внук. При засадата кавханът загива, Константин Пацик и синът му са пленени, а хан Крум успява да избяга ранен. Разгневен от вероломството на византийците, ханът заповядва да бъдат сринати всички църкви и манастири в околностите на Константинопол. По това време (813 г.) е превзет и град Одрин, който е обсаден от брата на хана. Започва и подготовката за нова обсада на Константинопол, която трябва да се проведе в началото на 814 г. Под ръководството на византийския майстор-беглец Евматий са построени стенобитни машини и различна друга обсадна и бойна техника. В разгара на подготовката, обаче, на 13 април 814 г. хан Крум умира. Съществуват няколко хипотези за смъртта на българския владетел. Според една част от хронистите и историците хан Крум умира от сърдечен удар. Според други той умира от раните, получени при засадата при Константинопол. Трети пък смятат, че той е удушен. Според тях става въпрос за т.нар. „сакрално цареубийство“, което се извършва от тюркските племена, когато ханът или вождът на племето се разболеел тежко, осакатеел или отслабвал. Смята се, че той е започнал да губи от своята „оренда“. Тогава той бива удушен, за да премине тя в неговите наследници.
Впоследствие на водените от хан Крум войни България разширява значително своята територия, увеличава населението си, което има важно стопанско и военно-стратегическо значение. Тя укрепва своя външнополитически престиж, като се издига като трета сила в Европа след Византия и Франкската империя. Войните на хан Крум имат обединителен характер, тъй като присъединяват славянски племена – една политика, която става водещ мотив за плисковските ханове.
За укрепването на обширната държава важна роля изиграва и вътрешната политика на хан Крум. Тя има главно две направления – поставяне основите на законовата и реформиране на административната уредба на страната.
Хан Крум е първият законодател в българската история. За неговите закони научаваме от византийската енциклопедия от X в. „Свидас лексикон“. В тази енциклопедия на буквата „алфа“, където се разказва за аварите, се споменава, че ханът „свиква всички българи“ и заповядва как да се отнасят с крадците, просяците и клеветниците. Той разпорежда тежки членовредителни наказания за крадците, а доносниците първо трябва да бъдат вързвани, след това разпитвани и ако се окаже, че обвинението им е невярно, следва тежко наказание за клеветника. Особено интересен е един параграф, който постановява, че на просяците трябва да се дава толкова, за да не просят повече. Повечето историци тълкуват нареждането на Крум относно просяците като доказателство за развитието на феодалните отношения в България – закрепостяването на бедните и безимотните селяни и регламентирана защита на частната собственост. Според Людмил Йончев законите имат за цел да спрат обезземляването на селячеството и съсредоточаването на земята в ръцете на едрите феодали. Съществува и мнението, че в тези закони се съдържа и забрана върху употребата на алкохол. За да се пребори с пиянството, Крум нарежда да се изкоренят всички лозя в България. Цялостното законодателство е въведено от княз Борис I след покръстването, като повечето закони са взети от Византия.
Относно административното разделение на страната първите по-конкретни сведения при управлението на Крум имаме към 812-813 г. и то само за областите на юг от Стара планина. При администратирането на новозавладените земи продължава да се спазва старата тюркска традиция. Те са разделени на три части, съгласно устройството на войската – център, ляво и дясно крило. Лявата страна е почетната. Тронът на хана е обърнат винаги на юг – свещена посока при прабългарите. Центърът е поверен на брата на хана. Лявата част се ръководи от кавхана Иратаис. Дясната част се командва от ичиргубоила Тук.
След смъртта на хан Крум на българския престол се възкачва неговият син хан Омуртаг.
