След Аспаруховата гибел управлението преминава в ръцете на хан Тервел, който също е от рода Дуло и на това основание се приема за син на Аспарух. Новият владетел умело съчетава военните и дипломатическите средства в своята външна политика. Нейната основна цел е териториалното разширение и военнополитическото и дипломатическо укрепване на България, както и утвърждаването суверенитета на хана. Задълбочилата се вътрешнополитическа криза във Византия и експанзията на Арабския халифат във византийските земи улеснява провеждането на активна външна политика от българския хан.
От 685 до 695 г. на власт във Византия е тираничният император Юстиниан II. През 695 г. той е свален от престола от император Леонтий, който отрязва носа на сваления владетел, от където идва и прозвището му Риномет (Носоотрязан) и го заточва в Херсонес на Кримсия полуостров. След близо десетгодишно изгнание Юстиниан успява да избяга и през 704 г., а според някои историци – през 705 г. пристига в България, като иска помощ от Тервел, за да се върне на византийския престола, а в замяна обещава на българския хан приятелството си, големи дарове и единствената си дъщеря за негова жена. Тервел приема с голяма почит Юстиниан II и му обещава значителна подкрепа.Точни данни за числеността на войската, която Тервел предоставя на сваления император във византийските извори не се срещат. В първия надпис под Мадарския конник, който вероятно отразява клаузите на сключения договор, може да се прочете, че става въпрос за 5 000 души. Надписите около Мадарския конник свидетелстват също така, че той се опитва да привлече Куберовите българи от Македония. Преговорите с тах се провалят, тъй като македонските българи не вярват на Носоотрязания император.
През пролетта на 705 г. Юстиниан II потегля към Константинопол със съюзна българска войска и го обсажда. Внушителното присъствие на българите под стените на столицата оказва своето въздействие. С помощта на верни привърженици сваленият император влиза в града без бой и се връща на императорския престол, като сваля император Тиберий II.Това събитие е широко отразено във византийски и западни летописи. В знак на благодарност Юстиниан II отстъпва на България областта Загоре в Източна Тракия. Първото териториално разширение на българската държава на юг от Стара планина е от изключително важно стопанско значение, тъй като е много плодородна, а също така открива възможността на българите към излаз на черноморското пристанище. Областта заема и важно стратегическо местоположение. През нея минават най-преките и удобни пътища, свързващи Константинопол с Плиска. Отстъпвайки тази територия Византия губи в значителна степен възможността да организира бързи и внезапни походи към столицата на българската държава.
Император Юстиниан II почита българския хан с високата византийска титла „кесар“, която по това време е втора по значение след императорската. Този акт е в съгласие с обичайната практика на византийската дипломация да раздава почетни титли на чужди владетели с цел да ги спечели за съюзници. В конкретния случай на българския владетел се признава правото да управлява българската държава.
През 708 г. Юстиниан II нарушава мирния договор с българите и внезапно нахлува в Тракия. Някъде около Анхиало войската му е пресрещната от хан Тервел и разбита напълно. Император Юстиниан II се завръща безславно в Константинопол. Възползвайки се от затрудненията на Византия, хан Тервел на два пъти нахлува с войските си в Източна Тракия и достига до византийската столица.
През 711 г., забравил за враждебността на императора от 708 г., хан Тервел му изпраща войска от 3 000 души, но този път Юстиниан II не успява да надделее над противниците си и е обезглавен.
През 716 г. българо-византийските отношения са уредени с нов мирен договор, сключен между хан Тервел и император Теодосий III (715-717), който включва в себе си четири клаузи. На първо място е определена границата между България и Византия като териториални придобивки на българите в Тракия са утвърдени. Освен това Византия се задължава и занапред да плаща ежегоден данък на българския хан, който се състои в скъпи дрехи и червени кожи на стойност 30 литри злато. Император Теодосий III, воден от опита с управлението на Юстиниан II, успява да издейства и една клауза, съгласно която двете страни трябва взаимно да си предадат политическите бегълци. Договорът урежда и търговските взаимоотношения между България и Византия. Постановява се, че българските и византийските търговци могат да търгуват в съответните страни само след като платят съответните такси и мита на границата. Според проф. Васил Гюзелев това е първият договор в европейската средновековна история, който регламентира междудържавни търговски взаимоотношения.
През 717 г. хан Тервел сключва мирен договор със следващия император Лъв III Исавър, който вероятно повтаря съдържанието на стария, но вероятно има и клауза на военна подкрепа между двете страни. Ето защо през 717 г., разчитайки на договора с България, империята се обръща на помощ към хан Тервел. По това време Константинопол преживява тежки мигове. Градът е здраво обсаден по суша и море от арабите, които вече предвкусват огромната плячка, която ги очаква при превземането на византийската столица. Император Лъв III получава обещание от българския хан, че в съответствие с мирния договор от 717 г. ще окаже помощ на византийците и ще нападне в гръб арабите. Това решение на хан Тервел показва, че той не гледа на Византия като на свой изконен враг, а отношенията му с нея са преди всичко продиктувани от прагматичната преценка на съществуващите обстоятелства. Ханът разумно преценява, че за момента арабите представляват по-голяма потенциална заплаха за неговата страна.
Стълкновението между българи и араби пред стените на Константинопол намира отражение в значителен брой византийски, западни и източни извори. През 717 г. Тервел разгромява две арабски войски, едната начело с върховния главнокомандващ Маслама, а другата – начело с Убайда. Едва на следващата 718 г. е проведена голяма битка, която намира най-широк отзвук в изворите. Според Теофан в нея загиват 22 000 араби, а Зигеберт говори за 30 000 жертви. Основателно се приема, че възспирането на арабите при Константинопол от император Лъв III Исавър и хан Тервел, както и победата на майордома Карл Мартел от 732 г. над арабите при Поатие са тези две събития, които не позволяват арабското проникване да се разпространи дълбоко във вътрешността на Европа. Неслучайно хан Тервел е най-популярният на запад български владетел през Средновековието. Победата над арабите от 717-718 г. допринася за утвърждаването на държавата и издигането на престижа и в общоевропейски план.
Последното засвидетелствано събитие в изворите на хан Тервел е победата над арабите и следователно може да се предположи, че датата на неговата кончина е 718 г.
След смъртта на хан Тервел България изпада в продължителна вътрешнополитическа криза, в разгара на която Византия ще се опита да подчини българската държава, но безрезултатно.
