Възникването след падането на рода Дуло вътрешнополитическа криза се отразява много неблагоприятно върху укрепването на българската държава. Тя е причината за отслабване на военно-политическата мощ на страната и подкопава авторитета, който България си извоюва при управлението на хан Аспарух и на хан Тервел. Последните двама владетели от рода Дуло – хановете Кормесий и Севар не проявяват никакви особени инициативи в управлението на държавата, поради което за тях разбираме само от Именника на българските ханове, докато византийските хронисти, които са наш основен извор за тази епоха не ни дават никакви сведения. Последният от рода Дуло е хан Севар. След него започва династична борба между родовете Вокил, Укил и Угаин. За времето от 754 до 768 г. на престола се сменят шестима владетели, като нито един от тях не остава до естествената си смърт. Четирима от тях – Винех, Телец, Токту и Паган са убити, Сабин бяга в Константинопол, а Умор е свален след 40-дневно управление.
В течение на борбата за надмощие между прабългарските родове, в която взима участие и славянската аристокрация, се формират две групировки или „партии“ (според Васил Златарски). Едната от тях гледа на Византия като изконен враг, заплашващ териториалната цялост и независимостта на българската държава, срещу която трябва да се води агресивна политика. Другата групировка е за формиране на мирни отношения с Империята на базата на сътрудничество и стопански обмен. Борбата между тези две групировки подкопава основите на държавата, отслабва авторитета на централната власт в частност на ханската институция, възпрепятства процеса на двата основни етнически компонента – славяни и прабългари по посока на изграждането на единна българска народност. Тези слабости са използвани от император Константин V Копроним (741-775), като организира девет похода срещу българската държава, но те не постигат своята цел, а именно покоряването на България.
С възкачването на хан Телериг започва процес на преодоляване на различията между родовете на прабългарската боиладска аристокрация и консолидиране на славянското общество около личността на владетеля. Телериг успява да с хитрост да изтласка византийското влияние от висшите дворцови сред. Той пише на Константин V, че има намерение да избяга при него и да му съобщи кои са неговите хора в двореца, за да може да им се довери. Имайки предвид тогавашната обстановка в България и прецедента с хан Сабин, императорът не се усъмнява и изпълнява искането му. Тогава Телериг избива византийските поставеници и предотвратява по-нататъшната намеса в Империята в българските вътрешни работи. Това действие на българския владетел вбесява византийския император. По ирония на съдбата през 777 г. хан Телериг е принудан да абдикира и емигрира във Византия.
Следващият български владетел хан Кардам дава своя принос в стабилизирането и укрепването на страната с победата си при крепостта Маркели през 792 г. след тази битка империята възобновява плащането на ежегодния данък в злато и червени кожи, въведен с договора от 716 г. между хан Тервел и император Теодосий III.
Излязлото от кризата в края на VIII и началото на IX в. българско ханство се намира в сложна външнополитическа обстановка. То трябва да се развива в обкръжението на двете най-значими и могъщи по онова време държавни образувания – Византия и провъзгласената през 800 г. Франкска империя. На северозапад все още съществува войнствената държава, наречена Аварски хаганат, а от североизток потенциалната заплаха са варварските племена, нахлуващи от причерноморските азиатски степи.
