Името на Терес е засвидетелствано в произведението на Тукидид „История на Пелопонeската война“. Той е споменат като баща на Ситалк . Това твърдение се среща и в Херодот. В своето произведение Тукидид пояснава, че този одриски владетел е „първият цар, който е създал мощно царство, обхващащо по-голямата част от Тракия“, но и допълва също така и го подчетава, че е и „първият цар, който се е сдобил с голяма мощ сред одрисите“ . Става ясно, че самият Терес не е първият одриски владетел, а първият, който е излязъл от анонимност. Като отговор на въпроса, дали Одриското царство започва с Тересовото управление, или не може да се дадат няколко предположения. Не е изключено Терес I да е сплотил одрисите, които вероятно не са били единни, и по този начин да са тръгнали по пътя на държавно обединение. От твърдението на Тукидид може да се предположи, че Одриското царство е било в период на династична криза и е било пред упадък. Именно Терес е този, който е успял да стабилизира държавата, като най-напред я централизира, а след това я разширява.

Името на одриски владетел, т.е. това на Терес, е споменато за първи път в изворите. Посочен е Терес от античните автори, защото е баща на Ситалк, който пък от своя страна е сключил съюз с Атина срещу Пердика. Самият Тукидид е атинянин, който е има тракийски корени и по този начин е обвързан и с тракийски племена.

В „История на Пелопонеската война“ изрично се споменава, че Терес и някой си Терей от Фокида не е едно и също лице . Най-вероятно в Древността това е често допускана грешка – да определят тези две личности като индентични. Древните автори не са целели да изтъкнат конкретно, че Терес и Терей са едно и също лице, а по-скоро да покажат съюза между Атина и Ситалк, който е син на одриския владетел. Освен това гръцките извори правят тази препратка към Терей, защото е бил първо, тракийски владетел, макар и да е възприеман повече като митологичен, отколкото като реален цар, и второ, да покаже здравата връзка между атиняни и тракийци, която датира още

много преди Ситалково управление. За този митологичен тракийски владетел сведения ни дава Хезиод. Той споменава, че е бил женен за първата дъщеря на атинянин Пандион – Прокна .

При Терес голяма роля за неговото утвърждаване на власт изиграва бракът на неговата дъщеря със скитския владетел . Това е съюз, който закрепва позициите на одриския цар. Известно е, че някъде по същото време в последната четвърт на V в. пр. Хр. е и скитският поход на Дарий I, но Херодот не споменава да е имало някакво стълкновение между персийския владетел и Терес . А и също така в един пасаж от Херодотова история се подразбира, че персите са минали през Одриското царство, без да се водят военни действия . Това е доказателство, че самият Дарий не е имал претенции към царството на Терес. Затова най-вероятно съюзът между одриския владетел и скитския цар е закрепен след Дариевия поход. Може да се предположи също така, че Терес взема за жена скитска принцеса и вероятно един от неговите синове е носил име със скитско-одриски произход. Според Ставри Топалов това е логично, тъй като край Дуванли е открито погребение от V в. пр. Хр., което е на знатен одрисец, и на златния пръстен е изписано името Скитодокос . Напълно логично е съюзът да е скрепен след скитския поход, тъй като целта на Дарий са скитите и ако одрисите преди това са били в съюзни отношения с тях, то тогава щеше да има и стълкновения на територията на одрисите. Има вероятност самият Терес да е сключил мир с нешествениците и затова те не са атакували държавата му. С оглед на завоевателните намерения на персите може да се изгради и друга теория, че всъщност самото Одриско царство се е подчинило на персийския цар без бой и затова не се е стиганало до сражения. Смятам, че последното е по-достоверна хипотеза, тъй като Дарий I заедно със своите контингенти по пътя си покоряват най-различни тракийски племена например гетите и не мисля, че ще направи изключение за одрисите. Тезата на голяма част от изследователите, че Терес I управлява от около 480 г. пр. Хр., изхожда от тезата от текста на Тукидид за това, че този одриски владетел пръв е разширил царството си. Това е възприето като намек за това, че самият цар властва над одрисите вероятно от тогава. Но мащабните военни начинания на Терес I започват

след 478 г. пр. Хр., когато военните действия между перси и елини са преустановени. Тогава се открива чудесната възможност одриският цар да осъществи своите завоевателни намерения или казано кратко той е бил на точното място в точното време. Но тази теория за това, че управлението на Терес I започва някъде около 480 г. пр. Хр. е опровергана, тъй като Херодот споменава за скитско-одриски династичен съюз непосредствено след скитския поход на Дарий I някъде около 513/512 г. пр. Хр.

Не може да бъде определено и кога точно е управлявал самият Терес. Краят на неговото царуване като че ли е по-ясно посочено в изворите. Маргарита Тачева прави една препратка към монетите на Спарадок. Според старите проучвания неговите емисии се датират около 448 г., но в по-късните изследвания се дава период 464-444 г. Обръщам поглед към това, защото има вероятност Терес да е управлявал до момента, в който неговият син е започнал да сече монети. А самият Спарадок е бил на власт близо 20 години, и, тъй като е имал собствено монетосечене, е бил одриски цар. Не е изключена и възможността Терес да е продължил своето управление, а пък неговият син да е бил парадинаст. Към това трябва да се добави, че при одриските владетели е имало практика, самите владетели да поставят своите предполагаеми наследници за управляващи на дадена област. В случая и при Терес най-вероятно може да е станало по същия начин, като трима негови синове Спарадок, Ситалк и третият, който е анонимен, получават район от Одриското царство, над който да властват. Според европейската историография Терес управлява някъде около 480/479 г. пр. Хр., когато е походът на Ксеркс и по-конкретно след персийските поражения при Саламин и Платея, но Александър Фол се опира най-вече на Тукидид и относно това дали Терес е първият одриски владетел или не пояснява, че той управлява някъде от времето на скитския поход на Дарий I (513/512 г. пр. Хр.) и че Одриската държава е създадена някъде в средата на VI в. пр. Хр. Но не е изключено царството да е съществувало и преди това, но няма как да бъдем напълно сигурни в това, тъй като данни за царството на одрисите преди Тересовото време липсват.

Относно дълголетието на Терес сведения ни дава Лукиан от

Самосата. Този античен автор се позовава на Теопомп, чието произведение не е достигнало до нас. Одриският цар е споменат във връзка с преклонната възраст на скитския цар Атей, който е загинал на 90 години на бойното поле в битка с Филип II Македонски. А пък самият Терес също е доживял до преклонна възраст и е умрял на 92 години, както твърди Теопомп . Нахлуването на одрисите в земите на тините, за което споменава Ксенофонт , се датира някъде непосредствено след похода на Ксеркс около 478 г. пр. Хр. Ако изходим от тези сведения, има вероятност Терес да е роден около 540 г., както твърди Александър Фол, и да е починал около 448 г. Ставри Топалов дава друга теория относно това – кога Терес е станал владетел. Известно е, че повечето одриски владетели идват на власт около 35-годишна възраст. Ако идва на власт по време на скитския поход на персийския владетел Дарий I, то тогава самият Терес е роден по-рано . И тук възниква още един проблем. Ако се приеме теорията, че всъщност одриският владетел не е предал абсолютно властта на своя син Спарадок, който сече монети в периода 464 – 444 г. пр. Хр., а Спарадок е бил само парадинаст и неговият баща е починал през 448 г. на 92-годишна възраст, то тогава каква е била неговата роля в управлението в последните четири години, когато е сякъл монети? Най-вероятно след кончината на „първия могъщ одриски цар“ Спарадок взема напълно управленските правомощия и става владетел на Одриското царство.

От изворите, достигнали до нас, може да направим следните изводи. Най-напред относно въпроса дали Терес I е първият одриски цар или не, може да се твърди, че всъщност неговата държава е съществува още от преди него, въпреки че е стояла в сянка и не е имала някакво съществено значение, както в дипломатическо, така и във военно отношение. Единственото, което не е ясно, поради липсата на източници, е от кога може да се датира Одриското царство. Това е въпрос, който най-вероятно няма да бъде разгадан. Вторият проблем е от кога е управлявал Терес I. Вярно е, че той започва своите мащабни завоевания след Ксерксовия поход, но това не е индикация, че неговото управление започва около 480 г. пр. Хр., както е според европейската историография. Но по-логично е да се твърди, че Терес е вече цар около 513/512 г. пр. Хр., тъй като тогава той сключва съюз със скитския владетел, като дава дъщеря си за негова жена. И третото, което трябва да подчертая, е кога приключва управлението му. Най-вероятно или е управлявал до 464 г. пр. Хр., откогато неговият наследник Спарадок започва да издава собствени монети, или до 448 г. пр. Хр., когато умира на 92-годишна възраст, а синът му е бил парадинаст. Относно този въпрос, която и от двете тези да се приеме, може да отговаря на истината, тъй като всяка една от тях има своите аргументи и може да обори другата. Терес I е доста проблематична фигура, от която се пораждат множество дискусии и която може да бъде обект на множество изследвания и различни интерпретации, но като цяло не може да се даде напълно достовен отговор на нито един от проблемите.

 

Language